|
Естествено с най-голям принос за цялата серия от 7 мача, в т.ч. и във финалния се отчете Мамбата и заслужено взе втора поредна MVP. Последният му мач в офанзивен аспект не вървеше никак добре в началото и като цяло завърши с много нисък процент успеваемост в стрелбата, което се дължеше не толкова на защитата на Бостън (която разбира се беше ужасна, но това си е характерно за тях), колкото на това, че доста се беше спекъл - въобще всички от отбора на Езерняците започнаха доста сковани мача и като процент успешна стрелба завършиха като цяло с окаяните 32.5 %. Та трябваше да се компенсира с още по-добра защита от тази на келтите, както и с борби под коша - там вече ги отнесохме. Пау Гасол направи 18 борби, Коби - 15, общо 53 борби на Лейкърс, от които 23 в нападение срещу съответно 40 (8 в нападение) за Селтикс. Именно борбите под коша върнаха преимуществото на Лейкърс в края на краищата. Въпреки че в третата четвърт - изоставане с 13 точки. Виках си край, загубиха мача насред Л.А. и сега подивялата тълпа ще ги разкъса със зъби...
Та да се върнем на Коби - въпреки ужасно ниския за него процент в стрелбата (6 от 24), в т.ч. и от наказателни удари (11 от 15) - отбеляза 23 т., все пак най-много в срещата, но истинската му стихия си беше защитата; може би е най-добрият защитник в НБА в момента. И пак да уточня - ниският процент в стрелбата не се дължеше толкова на ужасната защита на Бостън, колкото на това, че се бе доста спекъл в нападение през по-голямата част от мача. Мачът си беше наистина изпитание за нервите дори на зрителя, па какво остава за играчите.
И Коби си заслужи MVP-то далеч не само с играта в нападение, но в не по-малка степен и със защитата.
Вторият най-добър, който имаше не по-малък принос от Коби за победата, е разбира се Пау Гасол - 19 точки, 18 борби. Много важни точки в последната четвърт - много труден изстрел и няколко успешно изпълнени наказателни удари (тук и той направи нисък процент като цяло) дадоха своя огромен принос за победата. Без Гасол няма титли - това е ясно. Може при някоя следваща титла дори да спечели финалния MVP.
Веднага заедно с Коби и Пау специално за този мач заслужава да се спомене Артест - тоя направи мача на живота си - 20 точки, 5 борби и 5 откраднати топки. Тройка в много ключов момент, един от тези моменти, които пречупиха Бостън, макар и не докрай. Доказа, че все пак грешаха тия, в т.ч. и аз, които си мислеха, че беше грешка привличането му.
И естествено - Фишер - специалистът по важните точки и в частност тройки. Мушна елегантно и хладнокръвно една ключова тройка в последната четвърт, която изравни резултата, след което Лейкърс яхнаха гребена на вълната по пътя към победата.
От резервите отново най-стабилен беше Одом, но няма как да пропуснем и Вуячич, който отбеляза в последните секунди два пъти от фаул, което върна 4-те точки преднина на Езерняците.
Тоя мач беше уникална тръпка, не толкова с красиви изпълнения или добри атаки, колкото с изпитанието на нервите и шампионска психика, играта в защита и изключително жестоката борба за доминация във всички елементи на играта.
Напълно заслужена 16-та титла на Езерняците и втора поредна, спечелена срещу историческия враг много трудно, но много сладко. С което отново доказаха, че са най-добрият отбор в НБА и продължават да пишат нови легендарни страници в историята...
Вече не би трябвало да има никакви съмнения и сред най-големите хейтъри, че Коби - като способности, постижения и принос към отбора и играта въобще - е най-малкото на нивото на Меджик, Майкъл и Лари, той е един от най-добрите за всички времена и ще продължава да атакува нови върхове и рекорди през следващите години.
|
Re: ЛЕЙКЪЪЪЪЪЪЪЪРСССССССС [re: Balleta]
