Защитниците намират, че доказателство за недостоверността на протоколите за разпознаване е фактът, че е отразено времетраене на съответното действие от 5 минути. Според тях в това време не е възможно да се вместят техническите действия по извършването му. С оглед свидетелските показания и обясненията на подсъдимите – разпознаванията са били извършване бързо. Видно от протоколите първо са извършени разпознавания, в които е бил представен свид. Томпсън, след това подс. Шийлдс и накрая подс. Уилсън. Действията са през интервали също по пет минути, през което време е извеждано едното и въвеждано другото разпознавано лице. В рамките на разпознаването лицата не са правили възражения или искания, отразени са само изявленията на разпознаващия, а протоколът е воден на компютър с отразяване на промените в номерата на представените лица и името на разпознаващия. Именно поради това съдът счита, че отразеното време обективно съответства на извършените действия. В тази посока съдът оценява и протоколът за извършено разпознаване на подс. Шийлдс от свид. М. Георгиев – л.147 – 148 от делото. Протоколът е воден на печатна машина, вписани са с едно в повече имена и данни на лицата сред които е бил подс. Шийлдс, записани са подробни възражения на присъствалия защитник и въпреки това действието е продължило 12 минути.

Разпознаването от 16.06.2005г. бе коментирано от присъстващия защитник при пренията по същество във връзка със становището му, че не са били изготвени фотоснимки, с които следователят трябвало да докаже, че възраженията му са неоснователни. Изискване по НПК при разпознаване да се извършат фотоснимки няма. Към момента на отразяване на възраженията, че лицата не са със сходна на външността на подс. Шийлдс, особено по косата, за водещия разследването не е било възможно да разпореди извършването на заснемане на действието. Разпознаването вече е било извършено – свидетелят е идентифицирал възприетото от него лице и е посочил по какво и с какво го свързва. Следователят не е счел за необходимо в рамките на самостоятелността си за организира заснемане на процесуалното действие, а изготвени впоследствие снимки не биха имали каквато и да е процесуална стойност.

Налице са обаче свидетелските показания на свид. Георгиев, че към момента на извършване на това разпознаване редом с подс. Шийлдс са били още две момчета със светли коси. Нещо повече свидетелят е посочил, че познава подсъдимия по лицето, не само по косата. А в с.з. описа и устните на подсъдимия, освен ръста, тежестта и косата като негови характеристики.

Следва да се има предвид, че разпознаващите подсъдимите свидетели са ги разпознали не по облекло, а по характерни белези на тялото или лицето. Свид. В. Тодоров в с.з. заявява, че подс. Шийлдс не му е бил представен за разпознаване, но е запаметил определени елементи на външността му – топчесто лице, светла къса коса, нос – среден между чип и остър. Свид. Бонзуков и Дончев разпознават и двамата подсъдими в с.з., а свид. Дянков в с.з. бе категоричен, че именно подс. Шийлдс е момчето с камъка. Съдът кредитира показанията на посочените свидетели – същите са очевидци на случилото се, заявяват че са възприели подсъдимите на мястото на произшествието и са категорични. Депозирането на тези показания в съда е след период от по-малко от два месеца от наблюдаваните от тях събития и след отшумяване на емоционалното напрежение от възприетото. Свид. Крумова, Йорданов, Скацков работят заедно с пострадалия, свид. В. Тодоров и Иванов са негови колеги от съседно заведение, но не са в близки отношения и след случилото се не са се виждали с него, не е налице съмнение в добросъвестността и обективността им при съобщаване на възприетото от тях. Показанията на всички горепосочени свидетели съдът провери задълбочено и отчете вътрешната им безпротиворечивост и последователност, безпристрастност и обвързаност с останалите доказателства, поради което ги счете за достоверни.



ІІ. Нанасянето на удара с камък от подс. Шийлдс на пострадалия е елемент, застъпен в гореизложените изводи на съда. Подс. Шийлдс е нанесъл удар с ръка на пострадалия и се е отдалечил от мястото, като свид. Артюнян посочва накъде е тръгнал – в обратната на “Бонкърс” посока и се изгубил от полезрението му. Очевидците – Артюнян, Бонзуков, Дянков, Дончев, Крумова са категорични откъде е дошъл – откъм хотел “Афродита”, свид. Дачев – предполага същото. Камъкът, който подсъдимият намерил, бил забелязан от свид. Дончев по-рано, на пресечката към хотел “Афродита”. Подсъдимият го взел в двете си ръце и бягайки се върнал на алеята пред “Биг Бенс”. Свидетелката Крумова описва изражението му –“Беше буквално озверен. Самото му изражение говореше затова, беше свирепо.” Свид. В. Тодоров – вижда подс. Шийлдс веднага след удара и го описва – “ даже му излизаше пяна от устата. Беше възбуден, пенеше се и беше над Мартин.”.

За начинът на нанасяне на удара – свид. Крумова – “Камъкът не беше хвърлен, а направо стоварен върху главата на Мартин с две ръце.” Свид. Йорданов – “Удара беше нанесен като камъка беше в двете ръце и със сила върху главата на Мартин”, свид. Дачев “Момичето изпищя, момчето задържа камъка и после го удари.”, свид. Артюнян – “едно по-едро момче, което дойде … с един голям камък, държеше го с двете си ръце над главата си и го запрати с всичка сила посока падналото момче на земята…”, свид. Дончев – “…вдигна камъка високо над главата си с двете си ръце и го стовари върху главата на момчето.”. Съдът цени посочените показания като категорични и преки доказателства за действието на подс. Шийлдс.

Категорично е установено в какво положение е бил пострадалият към момента на нанасяне на удара – паднал на земята като главата му е била в района на установените при огледа петна от тъмнокафява течност. По натривката, иззета от такова петно на 83см от стъпалата е установена човешка кръв от кръвногруповата принадлежност на пострадалия. До окончателното си падането на земята пострадалият е променял положението на тялото си в зависимост от нанесените удари и при това е бил възприет от приближаващите свидетели очевидци в различни позиции.

По камъка са установени косми, предмет на изследване от СМЕ на веществени доказателства, прекъснати възможно от удар с него, косми сходни по множество белези с тези на пострадалия.

Същият камък, според вещото лице съдебен медик има поне четири области, с които може да причини такова сериозно травматично увреждане на пострадалия.

Съдът подробно разгледа доказателствата по делото и категорично направи извод, че подс. Шийлдс е нанесъл удара с камък в главата на свид. Георгиев.



При обсъждане на събраните доказателства съдът не кредитира обясненията на подсъдимите, че не са били на местопроизшествието.

Косвени доказателства се извличат от показанията на свид. Павлова, описваща думите и състоянието на подс. Шийлдс при идването на полицията. За подс. Уилсън се доказа чрез разпитите на свид. Дилов и Радев, че се е опитал да влезе в хотела след случилото се.

Обвързан с фактическите действия на подсъдимите е свид. Томпсън. Свидетелят заяви – “Според мен вие не сте хванали този човек, който трябва и затова съм тук.” Свидетелят има особено качество в процеса – той е лице, което е вече осъдено за своите действия, извършени по същото време и място както подсъдимите. В самостоятелното съдебно производство той е признал вината си по обвинението за действия като съизвършител с подсъдимите. Налице е качеството му на свидетел по делото в настоящата му фаза, което му дава право да не сочи факти, които биха го уличили в извършване на престъпление.

В показанията си пред съда свид. Томпсън посочи коренно различна фактическа обстановка от изяснената чрез останалите свидетели. Говори за сбиване между българи и англичани, повече от десет човека, в което не са участвали подсъдимите и той самия. Обяснява как излязъл от заведението и видял сбиването преминал покрай него и се отдалечил заднешком като гледал натам. Видял че се хвърля някаква тухла. Свидетелят твърди, че е избягал защото било неприятна злополука и имало полиция, че е чул сирените на полицейските коли, когато станал инцидента. Нито едно от тези обстоятелства не може да бъде прието и кредитирано. Самият той бе разпознат пред съдебната зала от свидетелите на случилото се като лице, участвало в сбиването. Всички очевидци са мислели, че се бият англичани, защото се е чувал този език. Свидетелите Бонзуков и приятелите му, както и свид. Дачев, са разбрали че пострадалият е българин след като всичко е свършило. Камъкът, веществено доказателство по делото е с неправилна форма и не може да бъде объркан с тухла. Полицейските служби не са били уведомени едновременно с приключването на сбиването и разбира се не е било възможно да се възприемат сирените от техните автомобили.

Свид. Томпсън в показанията си допусна съществени вътрешни противоречия. Той заяви, че не е познавал подс. Шийлдс, което не е било възможно, защото е бил в съседната до него стая в хотела, а и след това сам потвърди, че е виждал Майкъл в хотела. Свидетелят сочи, че в заведението “Биг Бенс” е бил сам, отдалечавал се е назад сам, а след това казва, че неговият приятел, при когото е щял да спи - Томас Бъдлър е бягал с него. Показанията на свид. Томпсън са изолирани от останалите доказателства, неубедителни и противоречиви и съдът ги отхвърли от съвкупността, въз основа на която направи изводите си по фактите.

Формално обясненията на подс. Шийлдс, че не е бил на местопрестъплението, се подкрепят свид. Дън, Глин, Ънсуърт, Хюс. Обща характеристика на посочените свидетелски показания е предубедеността им. Заставайки пред съда свид. Дън каза – “…искам да му помогна да се измъкне.”. Свид. Хюс беше в съдебната сграда и влезе в залата без да е поискан като свидетел по делото от никоя от страните, като заяви – “Дойдох в съда, за да сваля обвинението от Майкъл Шийлдс.”. Свид. Глин – “Не исках да премълча и да оставя невинния човек…Дойдох заради това, което съм прочел по вестниците.”. Свид. Ънсуърт твърди, че сутринта на 30.05.2005г. към момента на слизането им във фоайето на хотела заедно с полицейските служители, група фенове казали, че не може да са те, защото били с тях – “Но реално ние не бяхме с тези фенове, които казаха, че сме били с тях.”. Налице е явна заинтересованост и очевидна готовност да се подкрепи защитната позиция на подсъдимия, като се разкриват спецификите на нагласата им в израз на общата им принадлежност към определена група.

Свидетелите, нередовно призовани, се явиха пред съда, като разноските за пътуването им са били поети от семейството на подс. Шийлдс. Съдът провери показанията на свидетелите сами за себе си и ги съпостави с останалите.

Свид. Глин – отишъл до стаята на подс. Шийлдс, свид. Дън и Ънсуърт към 3ч. през нощта. Почукал на вратата, но никой не му отворил. Преодолял един етаж височина и се прехвърлил на терасата на стаята на подсъдимия, тъй като решил, че в стаята има парти, но едва от терасата на стаята им възприел гласовете на свид. Дън и някакво момиче. Твърди, че към 3.30ч. – 04ч. Майкъл спял на своето легло, Джон – също. Независимо, че очевидно нямало търсеното от него парти, поговорил с Кийрън Дън и след това се прибрал в стаята си. Очевидна е вътрешната нелогичност и неубедителност на показанията. Проверени с контролни факти, свързани с мястото, на което са били настанени Филип Тейт и Родър в хотела, чрез показанията на свид. Симеонова и представената разпечатка бе установено, че свидетелят не е източник на достоверни данни.

Свид. Кийрън Дън описва, че вечерта Майкъл почукал на вратата заедно с неговия приятел Джеф, “поседяхме в моята стая и слязохме долу, където беше Джон и други приятели, с които пийнахме. След това се прибрахме в стаята и това беше. Като се качих в стаята, Майкъл си беше в леглото и спеше.”. Казва, че се е качил стаята си към 2.30-03ч. с Джон Ънсуърт, легнал и дошъл Кевин Глин, поседяли, пийнали и след половин час Кевин си тръгнал. Свидетелят сочи, че е заспал към 04ч. и никой не го е будил. За идването на полицията – свидетелят сочи, че полицаите били в стаята и по някакъв начин посочили, че куфарите им били отворени, че поискал бяла тениска от свид. Ънсуърт.

Налице са съществени противоречия - между съобщеното от свид. Дън и свид. Кевин Глин – разлика в часа на срещата им с около един час, и между свид. Дън и свид. Хюс – който разказва, че Майкъл не могъл да влезе в стаята си и са викали администратор да отваря, като вътре намерили свид. Дън с момичето. Свид. Ънсуърт не сочи, че свид. Дън му е искал бяла тениска, а свид. Павлова е категорична, че не са влизали в стаята им и не са виждали куфарите им.

Свид. Ънсуърт – не е сигурен кога се е прибрал в стаята, но мисли, че е било около 03ч. и видял подс. Шийлдс да спи, легнал да спи и сам се събудил сутринта между 9-10ч.

По делото се събраха свидетелски показания – свид. Дилов и Радев, които и самият подс. Шийлдс потвърди в обясненията си, че около 02.30-03ч. е бил във фоайето на хотела и си е играл с асансьорите. Свид. Ънсуърт изобщо не сочи, че свид. Хюс е идвал да си търси телефона, а последният твърди, че е говорил именно с Джон, който е влязъл в стаята и е потърсил телефона му, докато приятелят му – Йън го чакал пред вратата.

Свид. Хюс – след като с помощта на администраторът били влезли в стаята, преди 03ч., Майкъл влязъл и си легнал, свидетелят слязъл и около час бил в бара на хотела, след което тръгнал да си търси телефона. Твърди, че с приятеля си Йън Сефтън бил пред вратата на хотелската стая на подс. Шийлдс, когато говорил с Джон и за последен път видял Майкъл към 04ч., който спял дълбоко. Свидетелят се обърка и когато следваше да уточни в колко часа се е оплакал на рецепцията.

Към горепосочените противоречия между показанията на свид. Хюс с останалите свидетели, следва да се добави и категоричното отричане през вечерта някой да си е играл с асансьорите, което не съответства на казаното от подс. Шийлдс, че са били заедно със свид. Хюс докато си играели.

Един от основните елементи, разкриващи противоречията между обясненията на подс. Шийлдс и свидетелите Ънсуърт и Хюс, е облеклото на подсъдимия през вечерта. Двамата свидетели казват, че Майкъл през вечерта бил със зелена тениска, а подс. Шийлдс – е категоричен, че е бил с бежова. При проверката на показанията на свид. Хюс съдът установи, че той не си спомня облеклото на другите хора, с които е бил в контакт същата вечер.

В обясненията си пред съда подс. Шийлдс си противоречи за мястото, където се е срещнал със свид. Хюс. Казва, че не познава подс. Уилсън и свид. Томпсън, а по-късно казва, че ги е видял същата вечер на открития бар до хотела.

Именно поради посочените противоречия съдът счита, че показанията на свид. Глин, Дън, Ънсуърт, Хюс и обясненията на подс. Шийлдс не следва да бъдат кредитирани. По отношение на едни и същи факти, свидетелите и подсъдимия сочат взаимноизключващи се твърдения, не са безпристрастни и обективни източници. С оглед на което не са годни да убедят съда в носените от тях факти. В полза на извода, че подс. Шийлдс е бил на местопроизшествието и за конкретните, извършени от него действия съдът намери опора в коментираните в настоящите мотиви доказателства, които формират съвкупност от приетите за достоверни факти и обстоятелства.

Защитата на подс. Шийлдс твърди, че е налице самопризнание от друг човек – Греам Санкей, че е извършил деянието, в което Шийлдс е обвинен. В подкрепа на това се представиха свидетелските показания на свид. Пол Грейни и писмени доказателства – преведен на български език факс, съдържащ изявление за пресата, и статия от в-к “Уикенд Ехо” Ливърпул, бр. 23.07.2005г.

Свид. Пол Грейни е лице, в чиято заинтересованост съдът се убеди. Същият е роднина на подс. Шийлдс, като и двамата отрекоха да имат роднински връзки, а след това подсъдимият обясни, че са родственици по линия на баща му. Свид. Грейни заяви, че е дошъл след като бащата на подсъдимия му казал “че от мен ще излезе добър свидетел”. Твърди, че се е свързал с бащата на подс. Шийлдс по телефонен номер от разлепен в гр. Ливърпул плакат и “реших, че мога да помогна заради целия шум, който се вдигна.”. Свидетелят посочи, обаче в противоречие с думите си, че още на 30.05.2005г. бащата на подс. Шийлдс поискал от него услуга – да разбере дали ще го освободят, да събере информация. Уточни се, че бащата на подсъдимия намерил от приятелите на сина си телефонен номер на свой познат, който обаче не можел да остане и затова останал свид. Грейни.

Свидетелят съобщи, че по пътя към гр. Бургас, Санкей след освобождаването му от полицията говорил с него – “Той не каза да е направил инцидента, не каза че той го е извършил, че го е удрял, но това което той ми каза беше: “мислят, че са ме хванали”. Той мислел, че мислят, че той е извършителя.”. В хода на разпита свидетелят допълни – “Греам мислеше че полицията го смята за извършител след като са го арестували и мислеше че с него е свършено и че ще отиде в затвора. Не е казал, че не е удрял никой. Не е казвал да е удрял някого.”. Следователно твърдейки, че Санкей е извършил самопризнание – не може да се счита, че свид. Грейни е източник на този факт.

Приетият към писмените доказателства превод на факс също не е носител на признание на факти и обстоятелства, обвързани с установените по делото. Факсът няма официална заверка. От съдържанието му е видно, че е изпратен от лице на име Тим Канинг, редактор новини “Гранада Репортс” до лице на име Луиз Елман и съдържа електронно писмо “изявлението относно Греъм Санки, което ти поиска от Керълайн Уеъръм”. Лицата не са известни по делото. Втората част на посоченият лист съдържа изявление за пресата с дата 22.07.2005г. Отразено е изявление, за което се твърди, че е направено от Дейвид Къруан, от адвокатска кантора Къруан със седалище Уирал, който представлява Греъм Санки. Тексът в кавички, очевидно предаден като отразяващ становището на Къруан, съдържа общи формулировки – “Греъм Санки е готов да признае, че той е отговорен за нападението в България, за което официално беше обвинен Майкъл Шийлдз… Прочитайки за явяването на Майкъл пред българския съд, на него не му останала никаква друга алтернатива, освен да пристъпи напред и да признае участието си в събитията през онази нощ.”. Изнесеното, на първо място не е категорично от кого произтича, не е пряко, а преразказано, не съдържа нито едно конкретно обстоятелство – “от онази нощ”. Съдържа обаче данни, че през последните дни семейството на Греъм получило и заплахи. Съдът не кредитира като относимо и годно посоченото изявление. То няма общо със събраните по делото категорични доказателства за действията на подс. Шийлдс спрямо пострадалия.

В приетата статия от вестник “Уикенд Ехо”, очевидно в съответния за изданието драматичен стил, става дума, че Санки разкрил черната си тайна, че се е обливал в сълзи, че е готов да се признае за виновен. Редом с коментар за работата на българския съд по паралелно воденото настоящо дело е налице отбелязване – “Но правни експерти и политици предвиждат, че сега той ще бъде освободен, след като друг мъж ефективно доказа невинността му.”. От изложението на лице на име Къруан, без качество по делото, цитирано в статията, отново става дума за заплахи над семейството на Санки, както и че той е отпътувал тайно с баща си и по-големия си брат да се консултира с адвоката си. От друга страна се сочи, че семейството на Шийлдс “организира 2-месечна кампания, за да извоюва освобождаването му”, като след направеното самопризнание се чувстват много щастливи от развитието на нещата и чакат с нетърпение Майкъл да бъде освободен. Статията е категорична, че на съда не му остава нищо друго освен да освободи подс. Шийлдс. Двукратно в статията се коментира, че Санки по-рано същия месец е отрекъл да има участие в нападението. Същият е цитиран – “Невинен съм и искам хората да знаят това.”.

Като бъде оставена настрана емоционалната и медийна нагласа на статията – т.нар. самопризнание на Санки се съсредоточава в това – “че именно той бил футболния запалянко, който пребил 25 годишния барман с паве от улична настилка.”. Това изявление изобщо не съответства на доказателствата по делото и би могло да произтича само от човек, който изобщо не е виждал приложеното по делото веществено доказателство. Тежкият 3.7кг камък с неправилна форма – нито е паве, нито е част от уличната настилка. Съдът не приема като достоверно твърдяното “признание” – налице е човек, който след заплахи и тайно е отишъл при адвокат, за да “признава” че е “пребил” пострадалия, като не знае с какво го е сторил.

Нещо повече, следва да се отдели внимание на множеството свидетели, които са разпознали и разпознаха в с.з. именно подс. Шийлдс като автор на нанесеният удар по главата на пострадалия. Лицето му бе описано в детайли и не е необходимо отново да се преповтарят конкретните свидетели и посочените от тях характеристики на подсъдимия. Разликата във външността на двамата – между подс. Шийлдс и Санкей по делото е не само доказана от показанията на свидетелите – Дилов, Радев, Грейни, но и е очевидна с оглед снимката на представеното копие от паспорта на Санкей – л. 227. Дори свид. Грейни, братовчед на подс. Шийлдс, посочи множество разлики между двамата – “Санкей е едър мъж, има малко голямо шкембе, със светло кестенява коса, не бих казал че в лице прилича на Майкъл, но са еднакви на ръст, съвсем малко по-едър е от Майкъл, но в лице не си приличат… Те са приблизително еднакви на ръст, няма голяма разлика. Греам има приблизително като моята коса-кестенява, кафеникава… Различавах ги по телосложение-Греам е по-едър от Майкъл, цветът на косата е различен, физиономиите им също бяха различни. Каква е разликата в тяхното тегло не мога да определя, защото не ги познавам толкова добре.”. За разликата в теглото сочи свид. Радев – установи се, че Санкей е с около 20 кг по-тежък от подс. Шийлдс.

Единственото общо между подс. Шийлдс и Греам Санкей е това че са били облечени в бели тениски и са с по-едър ръст. Именно това е дало възможност на свид. Дилов при идването на полицейските служители, които търсели момче с подобно описание да си спомни за човека, с когото непосредствено преди това разговарял – Санкей и да ги съпроводи към крайните стаи на втория етаж. Установяването на свид. Томпсън и Санкей в стая 203 е било последвано от отвеждането им в Пето РПУ. След извършените оперативно-следствени действия, изслушването на свидетелите-очевидци и след проведените разпознаванията органите на досъдебното производство са направили категоричен извод, че Санкей няма участие в инцидента, освободили са го и са пристъпили към задържането и привличането на подс. Шийлдс към отговорност.

Налице е още един убедителен по делото факт, който се противопоставя на тезата, че Санкей е извършител на деянието. В подкрепа на защитната позиция на подс. Шийлдс в с.з. свид. Томпсън двукратно даде описание на човека, хвърлил тухлата – “Някакъв човек с много голямо тегло, много едър човек, с кестенява коса”. Свидетелят казва – “… не знам кой беше…”. Свидетелят не сочи че Санкей е извършил това действие, а много добре го познава – намерен е да спи в неговата стая на пода. Но свидетелят съзнателно не го намесва като име на човек, в чиято стая е пренощувал – “След като влязох в стаята, 5 минути по-късно приятел на приятеля ми дойде при нас.”, посочва го по име едва говорейки за отвеждането им в полицията. В подкрепа на становището си “вие не сте хванали този човек, който трябва” – ако Санкей е бил пред заведението “Биг Бенс” и е ударил пострадалия – същият разполагаше с възможност да го направи. Според свид. Томпсън – “Знам, че един от моите приятели е помагал, участвал е в деянието – Антъни Липсън. Участвал е в това сбиване.”. Но при отчитане на писмените доказателства, представени от защитата на подс. Шийлдс – Санкей не сочи, че някой му е помагал.



Изложените подробни изводи според съда категорично отхвърлят достоверността на представените от защитата гласни и писмени доказателства, че подс. Шийлдс е спял в стаята си към 05.30ч. на 30.05.2005г. Вътрешната противоречивост, неубедителност на свидетелските показания и обясненията на подс. Шийлдс, очевидната неотносимост на писмените факс и статия, не могат да бъдат противопоставени на доказателствената стойност на съвкупността от показанията на очевидците, протоколите, заключенията на експертизите и веществените доказателства по делото. Изложената в мотивите на съда фактическа обстановка бе доказана по несъмнен и категоричен начин след задълбочената проверка на събраните доказателства.



ІІІ. Действията на подс. Уилсън по държането на наркотичното вещество. Сред фактите, по които се спори пред съда, подс. Уилсън и защитата му включи размерът, респ. теглото на иззетото от него топче хашиш.

Протоколът за обиск и изземване, съставен при изземването на веществото – съдържа описание – “Един брой топче с кафеникав цвят с диаметър около 2 см, сферична форма.”. То било поставено в полиетиленово пликче, запечатано в хартиен плик с подписи на присъствалите при изземването поемни лица. На плика бил поставен печат на РДВР, тъй като при това действие е присъствал експерт от БНТЛ. В този вид е веществото достигнало до експертът криминалист за изготвяне на експертна справка № 197/30.05.2005г. и било установено, че има тегло 7,24г. Същото вещество по-късно било предмет на назначената по делото експертиза № 203/02.06.2005г., която отново потвърдила теглото на хашиша. Единствената промяна по веществото, с оглед вземане на чиста проба от сърцевината му, била разделянето му на две по-големи части, при което се откъснали и множество по-дребни. В тази двойна опаковка хашишът бил върнат в ОСС Варна и съхранен по установения ред.

Съдът не счита, че защитната позиция на подс. Уилсън, подкрепен от подс. Шийлдс, че веществото било друго и опаковано по друг начин е обоснована от събраните доказателства. Напротив – още в описанието като приблизителен размер при изземването е посочен съответстващ на вещественото доказателство по делото. Протоколът е бил преведен на подс. Уилсън и той е дал своите обяснения как се е сдобил с веществото.

Хартиеният плик, в който е поставено полиетиленовото пликче, действително носи подписите на описаните в протокола поемни лица, от начина на поставяне на подписите е видно, че веществото е било в плика, когато се били полагани. Опаковките съпровождат вещественото доказателство.

Веществените доказателства са били предявени на подс. Уилсън в проведеното на 21.06.2005г. предявяване на предварителното производство в присъствие на защитниците му. Възражения за липсата на идентичност на намереното в подсъдимия вещество с предявеното по делото – не са постъпили.

Изложеното налага да се счете за безспорно доказано, че иззетото от подс. Уилсън е приложеното по делото, като обясненията на двамата подсъдими съдът отчита като проява на активната им лична защита. Спазени са законовите изисквания за изготвяне на протокола за обиск – едновременно гаранции за истинността на отразените в него констатации. Вещественото доказателство по делото е било иззето по съответния ред и съхранено при спазване разпоредбата на чл. 107 ал. 4 от НПК.

Подс. Уилсън заявява, че не бил запознат с законите в България и не е знаел, че държането на хашиш в такова количество е престъпление. Обясненията му съдът прецени като защитна теза, но не кредитира. Подсъдимият сочи, че е прибрал хашиша от масата, че приятелите му са си купували такива вещества от шофьорите на таксита – обстоятелства, които сочат, че подсъдимият е съзнавал, че притежаването им не е легално. Действията му в л.а., непосредствено след задържането му, възприети пряко от свид. С. Димитров и желанието да бръкне в джоба си, както и несъобщаването от страна на подсъдимия, че при първото претърсване на дрехите му е останал неоткрит именно хашиша, красноречиво сочат, че е имал желание да укрие веществото. Факти, които отново подкрепят тезата, че е бил запознат със забраната за притежаване на това вещество.



Фактическата обстановка по делото съдът формира категорично на основата на приетите доказателствени материали, след като обсъди по пунктове противоречивите доказателства и изключи неубедителните и недостоверните.



След преценката на релевантните по делото факти и обстоятелства съдът прие, че действайки по описания начин подсъдимият Шийлдс е осъществил съставите на две отделни престъпления, и го призна за виновен в извършването им, а именно

- престъпление по чл. 116 ал.1 т. 11, вр. чл.18 ал.1 от НК, тъй като на 30.05.2005 г. в гр.Варна, КК"Златни пясъци" направил опит умишлено да умъртви Мартин Юлиянов Георгиев, като деянието е извършено по хулигански подбуди и е останало недовършено по независещи от волята на дееца причини, и

- престъпление по чл.325 ал.1, вр. чл.20 ал.2 от НК, тъй като на 30.05.2005 г. в гр.Варна, КК"Златни пясъци" в съучастие като съизвършител с Антъни Джеймс Уилсън и Брадли Джоузеф Томпсън извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото.

Съдът счете, че действайки по гореописания начин подс. Уилсън е осъществил съставите на две отделни престъпления, а именно

- престъпление по чл.354 А ал.1 от НК, тъй като на 30.05.2005 г. в гр.Варна, КК"Златни пясъци", без надлежно разрешително, държал високорисково наркотично вещество-хашиш-7,24 г, на стойност 65,16 лева, и

- престъпление по чл.325 ал.1, вр. чл.20 ал.2 от НК, тъй като на 30.05.2005 г. в гр.Варна, КК"Златни пясъци" в
съучастие като съизвършител с Майкъл Шийлдс и Брадли Джоузеф Томпсън, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото.

Съдът счете, че не са налице доказателства за деяние по чл. 325 ал. 2 от НК и призна подсъдимите за невинни да са извършили хулигански действия, които по своето съдържание се отличават с изключителен цинизъм и дързост, поради което и на основание чл. 302 от НПК ги оправда по това обвинение.

Правните изводи съдът направи въз основа на приетите фактически положения. Безспорно се доказа, че подс. Шийлдс и Уилсън, в съучастие със свид. Томпсън са извършили непристойни действия – свързани с вдигане на шум, замеряне с бутилки, чаши, подс. Уилсън и свид. Томпсън са възмутили посетителите на заведението “Биг Бенс” с неприличните си думи и обидни жестове, отправени към други клиенти, непровокирали проявата на такова отношение. Действията на подсъдимите и свид. Томпсън прераснали в хвърляне на бутилки по неустановеното лице, английски гражданин, до нанасяне на удари по свид. М. Георгиев.

Известно е от съдебната практика - Постановление № 2 от 29.VI.1974 г. по н. д. № 4/74 г., Пленум на ВС, Относно обобщаване съдебната практика по делата за хулиганство, че хулиганството се отличава с изключителен цинизъм, когато непристойните действия са особено нагли, характеризират безсрамие и грубо нарушават нравствените принципи и чувства на гражданите, с изключителна дързост, когато в много груба форма се засягат интересите на обществото или личността и упорито не се прекратяват. Те изразяват пренебрежително отношение към реда в обществото или към други обществени или лични интереси. С тях се изразява грубо нахалство и тежко оскърбление. В конкретния случай не са налице такива действия – в рамките на около 15 минути свидетелите очевидци са възприели подсъдимите и техните приятели да се бият помежду си, да се замерят с камъни и бутилки, да се движат с викове по алеята. Последвали са действия срещу телесната неприкосновеност на поне две лица извън тяхната група, като след нанасяне на удара от страна на подс. Шийлдс и появата на много хора наоколо, подсъдимите и свид. Томпсън избягали като чупели по пътя си бутилки и съборили витрина на заведение. На са налице такива нагли, безсрамни действия, които в изключително груба форма да засегнат обществените норми. Групата, в която са били възприети подсъдимите е била възприета като група фенове на английския футболен отбор “Ливърпул” в обичайната за тях еуфория, които помежду си са разменяли викове и удари, поради това и никой не се намесил с оглед преустановяване на действията им. Като цяло престоят на феновете на територията на КК “Златни пясъци” и неиндивидуализираните действия в хотела, нямат отношение към конкретното деяние. Доказателствата по делото сочат, че между около 5-5.30ч. подс. Шийлдс и Уилсън са извършили определени и отразени във фактическата обстановка действия, които имат своята правна характеристика като грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, поради което и съдът ги счете за виновни по основния състав на престъплението по чл. 325 ал. 1 от НК, извършено в съучастие като съизвършители – чл. 20 ал. 2 от НК.

При излагане становището си по същество защитникът на подс. Шийлдс счете, че обвинението за престъплението чл. 116 ал.1 т. 11 от НК поглъща състава на деянието по чл. 325 от НК.

С оглед съдебната практика убийството по хулигански подбуди е налице тогава, когато извършването му е било предшествано или съпроводено от редица други хулигански прояви на извършителя, с които той манифестира пренебрежение и незачитане на обществения ред и спокойствие и които го мотивират и подтикват към извършването му. Ударът по главата на падналия човек, с две ръце и със значителна сила е извършен без основание и личен мотив и в израз на съзнание и воля за непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото. Действието на подс. Шийлдс е било необяснимо, неадекватно и е изразило мотивът на извършването му – да противопостави себе си на общоприетите правила за човешки отношения, да прояви груба и опосредствана от избраното първично средство сила, да издевателства спрямо беззащитния паднал на земята човек. Ударът спрямо свид. Мартин Георгиев по своите обективни характеристики изразява хулиганският мотив на подс. Шийлдс. За субективното състояние на дееца, проявяващо неговите подбуди, са налице свидетелските показания на свид. Крумова и В. Тодоров.

Предходните действия на подс. Шийлдс, включително първия удар спрямо пострадалия, обективират признаците на състава по чл. 325 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 от НК. Те са обособени и имат самостоятелно правно значение. В съдебната практика категорично се приема, че в такива случаи, когато независимо от убийството по хулигански подбуди деецът извърши и други умишлени действия, образуващи състава на престъплението хулиганство, отговорността следва да бъде за съвкупност от тези престъпления.

Деянието по чл. 116 ал. 1 т. 11 от НК е останало във фазата на опита, като единствено поради незабавната и компетентна оперативна интервенция животът на пострадалия бил спасен. Подсъдимият е извършил при пряк умисъл действието, което е било в състояние да доведе до желания от него престъпен резултат – да причини смъртта на свид. М. Георгиев. За субективната страна на подсъдимия се съди по обективираните от него избор на годно да причини смъртта средство, засилването преди удара - чрез бягане и чрез вдигане на високо с две ръце на камъка, и стоварването със собствената му физическа върху главата на пострадалия – пряко попадение върху жизненоважно място.

Квалификацията по чл. 354 А ал. 1 от НК е безспорна за страните. Налице е форма на изпълнително деяние – държане на наркотичното вещество хашиш. Подс. Уилсън е упражнявал неправомерно владението си – в нарушение на специалния ред, без наличието на разрешение за това.

След като призна подсъдимите Шийлдс и Уилсън за виновни във всяко от посочените престъпления съдът изпълни задължението си да изследва степента на обществена опасност на деянията и на личността на подсъдимите, смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства и другите обстоятелства от значение за индивидуализация при определяне на наказанията.

Престъплението по чл. 116 от НК се характеризира с изключително висока степен на обществена опасност – насочено е към отнемане на най-важното за човешкото същество и то с висока интензивност и груба демонстративност. Подсъдимият е предприел действията си по оживено време, на централна алея в курортен комплекс. Активното му действие по отнемането на живота се характеризира с интензивно протичане от вземането на решение, набавяне на годното средство, нанасянето на удара в главата на лишен от възможност да се защити човек е високо в градацията на грубото накърняване на правото на неприкосновеност на личността и физическата й форма и най-сетне на благото да живее. Деянието е било възприето от множество непознати хора, от общността, в която пострадалия работел, имал високо оценявано добро име на човек и професионалист. Свид. Георгиев е млад човек съзнаващ отговорностите към семейството си, съпругата и вече двете си деца, за които той е полагал грижи преди да стане жертва на престъплението. Появата му на улицата е била единствено, за да установи какво от имуществото на заведението е увредено и да се опита да успокои участващите в хулиганските действия навън. Тези обстоятелства изключително завишават степента на обществена опасност на извършеното.

Деянието по чл. 354 А ал. 1 от НК, извършено от подс. Уилсън разкрива сравнително висока степен на обществена опасност. От една страна - налице е много разпространено в настоящия момент и на територията на града засягане на специалния ред за придобиване и държане на вещества, поставени под контрол и забрана, опасни за живота и здравето на хората. От друга обаче, предмет на престъплението е нетипично и нетолкова разпространено вещество в неголямо количество и на сравнителна ниска стойност.

Деянието по чл. 325 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 от НК се характеризира с висока степен на обществена опасност. Подсъдимите са били възприети като типични представители на една особена с навиците и проявленията си група – футболни фенове. На територията на РБългария за тях е било разрешено и да употребяват алкохол в големи количества и непрекъснато за продължителни периоди от време. Установи се, че след победния мач в Истанбул, те са били качени в автобуси и откарани обратно. Свидетелите сочат, че не са могли да празнуват в Турция, защото около стадиона не се продавал алкохол, а в автобусите нямало тоалетни. Празнуването се е осъществило в КК “Златни пясъци” – с песни, разговори, посещения на специално подредено с тениски на отбора открито заведение. Подсъдимите са живели дни наред с приповдигнато настроение и освободени от действието на алкохола задръжки, като подс. Уилсън е бил под влияние и на наркотично вещество. Неразбираемите за по-голяма част от хората проявления на радостта им са ескалирали през повреждане на имуществото на хотел “Кристал”, играта с асансьорите в хотела, до публичния бой с бутилки и камъни по алеята на комплекса между “Бонкърс” и хотел “Владислав” и побоя над свид. Георгиев. Възприелите действията им единодушно изразяват възмущението си. Действията са станали достояние на широк кръг хора и са били насочени както към имущество на различни търговски обекти, така и към телесната неприкосновеност на различни хора извън тази група. Всички тези обстоятелства разкриват подчертаната степен на обществена опасност на извършените от всеки от подсъдимите хулигански действия.

При анализа на степента на обществена опасност на личността на подс. Шийлдс съдът анализира характерната за него агресивна готовност, проявена както към служителя на администрацията на хотела свид. Дилов, така и при конкретните хулигански действия и последвалия опит за убийство по такива подбуди. Свидетелите от хотела го свързват с почти непрекъснато повлияно от алкохол поведение. Свирепото изражение на лицето му, изборът на средство на престъплението и начинът на нанасяне на удара спрямо пострадалия свидетелстват за притежаваните от него личностни качества като свръхвъзбудимост, неконтролируемост и безцеремонност. Към момента на извършване на деянията подсъдимият е бил категорично повлиян от алкохол, видно от свидетелските показания и неговите обяснения, отразени при вземането на кръвна проба. Безспорно чистото съдебно минало е смекчаващо отговорността обстоятелство, каквито са и характеристичните данни за подсъдимия и семейството му от старшият младежки наставник на Централния младежки клуб в Ливърпул. Възрастта на подсъдимия също се отчита от съда като смекчаващо обстоятелство.

Подс. Уилсън разкрива ниска степен на обществена опасност – неосъждан, правилно оценява извършеното. Извършил е деянията при комбинирано действие върху организма му на алкохол и канабис и в средна степен на обикновено алкохолно опиване. Степента на опасност е завишена единствено от данните за наличието на вредна употреба на хашиш и от съобщеното за неговото поведение в израз на незачитане имуществото и правилата на хотела.

По изложените съображения при обсъждане на наказанието, което подс. Шийлдс следва да понесе за извършеното престъпление по чл. 116 ал. 1 т. 11 вр. чл. 18 ал. 1 от НК съдът счете, че е налице превес на смекчаващи обстоятелства и че справедливо би било определянето на предвиденото най-леко от закона наказание в минимален размер. Съдът приложи специалната норма и определи и първоначалния режим на изтърпяване. Наложеното на подсъдимия наказание е съответно на извършеното и е средство за постигане на целите на общата и специална превенции. Подс. Шийлдс следва да бъде изведен от обществото за този продължителен период от време, за да може да осъзнае извършеното и да промени както ценностната си система, така и потребностите си. Проявените демонстративна грубост и незачитане на човешкия живот и общоприетите норми следва да бъдат преосмислени от подсъдимия. В хода на понасяне на тежестта на наказанието той би могъл да възпита в себе си уважение и зачитане на установения в страната правов ред и да изгради индивидуалните механизми на своята личност за съчетаване на своя житейски кръг и перспективи с приетите за правилни и нормални във всяко цивилизовано човешко общество. Това наказание, според съда е необходимото и достатъчно и по отношение интересите на обществото – създадени са възможните гаранции за предупреждаване и въздържане от такива прояви.

При преценката на следващото се за подс. Уилсън наказание за извършеното престъпление по чл. 354 А ал. 1 от НК, съдът прецени наличието на многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства - чистото съдебно минало, младата възраст, естеството и количеството на наркотичното вещество, правилната оценка към извършеното и не на последното място отношението към семейството му – съжалението за причинените им проблеми, при отчитането на които и най-лекото, предвидено от закона наказание се явява несъразмерно тежко по отношение на извършеното. Съдът определи наказанието на подсъдимия значително под законовия минимум. Съдът прие, че особеностите на личността, процесът на социалното му вграждане и започналото поправяне на ценностната система са обстоятелства, налагащи наказанието да не бъде свързано с изолиране от обществото. За положителното въздействие спрямо подсъдимия достатъчно би било отлагането на наказанието при изпитателен срок в размер около средния. Чрез това наказание по вид, размер и начин на изтърпяване според съда се предоставят и необходимите за гаранции както за поправително-превъзпитателното отражение на наказанието върху личността на подсъдимя, така и за предупредително-възпиращото отражение спрямо обществото. Съдът счете, че налагането на по-голямо по размер наказание, както и постановяване на ефективното му изтърпяване би довело до прекомерна тежест спрямо извършеното, несправедливост на репресията и формиране на негативни личностни промени. Наказанието съдът съобрази с трайната практика на съдилищата за деяния от този вид при сходни данни за личността на извършителите.

Кумулативното наказание съдът не наложи упражнявайки правомощията си по чл. 55 ал. 3 от НК, като се съобрази с данните за възрастта, социалното положение и имущественото състояние на подсъдимия Уилсън и неговото семейство.

Квалифицирайки другото извършено от подсъдимите деяние по чл. 325 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 от НК, съдът изпълни законовото си задължение по чл. 78 А от НК и ги освободи от наказателна отговорност, като им наложи административно наказание глоба. За размерът на наложеното на всеки от подсъдимите наказание съдът отчете тежестта на извършените конкретни действия и данните за семейното и имотното им състояние. Съдът наложи еднакъв размер на административното наказание и при отчитане на приносът на подс. Шийлдс и на подс. Уилсън при извършване на престъплението.

Поради различният характер на наложените на всеки от подсъдимите наказания – лишаване от свобода и административно наказание глоба, съдът не приложи нормата на чл. 23 ал. 1 и 3 от НК.

С оглед вида на наложеното на подс. Шийлдс наказание съдът зачете предварителното му задържане в рамките на наказателното производство.

С оглед вида на наложеното на подс. Уилсън наказание съдът зачете предварителното му задържане в рамките на наказателното производство до промяната на мярката за неотклонение по реда на чл. 307 ал. 2 от НПК.

Съдът приложи специалната норма за разпореждане с предмета на престъплението по чл. 354 А ал. 1 от НК.

Като призна подсъдимия Майкъл Шийлдс за виновен в деяние, от което са произтекли неимуществени вреди за пострадалия Мартин Георгиев, съдът уважи предявения граждански иск. За да определи по справедливост размера на гражданската претенция съдът отчете силата и естеството на понесените болки и страдания. Пострадалият е понесъл разтърсващи физически и психически болки – непосредствено след инцидента, по време на спешното оперативно лечение и престоя в болничното заведение. Причинено му било сериозно и тежко счупване на черепната кост, категорично доказано от заключението на СМЕ по делото, последвал остър хематом над твърдата мозъчна обвивка и разкъсване на артерия, обусловило постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота – имащо самостоятелно правно значение на тежка телесна повреда. Понесената от него контузия на мозъка, обусловила разстройство на здравето, временно опасно за живота, което редом с проникващото нараняване в черепната кухина са самостоятелни средни телесни повреди по смисъла на НК. Останалите телесни увреждания имат характер на леки телесни повреди, обусловили са временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Редом с осъзнаване на близостта до смъртта, свид. Георгиев е бил длъжен да разбере собствената си непълноценност и настъпилата в житейския му път промяна. Към тези обстоятелства се е добавил факта на преждевременното раждане на второто му дете, тежкото му състояние на непрекъснат лекарски контрол, физическата и психическата лична травма понесена от съпругата му. Налице е коренна и непровокирана от личните му действия промяна в духовния и физически живот на пострадалия, подчинена единствено на престъпното деяние на подсъдимия. В този смисъл за него се очертава една трайна житейска обусловеност от престъплението на подсъдимия. Неимуществените вреди, изразени чрез понесените, понасяните и бъдещите болки и страдания на пострадалия имат постоянен характер. Липсващото парче от костта на свидетеля има размери пет на пет см и видно от преките впечатления от съдебно заседание по главата на пострадалия е налице хлътване и ярък белег от операцията. Свидетелят се е отчуждил от средата си, потиснат от трудно възприемания му външен вид. Според установеното след преминаване на възстановителен период под контрол на лекар, на свид. Георгиев може да бъде направена пластика на черепната кост. Новото оперативно лечение е съпътствано с двояк риск за здравето му – от една страна от поставената пълна упойка, а от друга – от непосредствената близост до мозъка. След правилното изпълнение на операцията и при отчитане на специфичното от личността понасяне на лечението вещото лице Демиров посочи, че е възможно пълно възстановяване на черепната кост. Не се изрази категорично мнение за пълното възстановяване на свидетеля. Същият спазва краен режим на ненатоварване – физическо и психическо, приема ежедневно лекарства, не може да поддържа нормално общуване с първото си дете – на възраст около година, тъй като се страхува за себе си. Към понесените травми следва да се добавят опосредстваните от здравословното му състояние и невъзможността да се грижи за семейството си напускане на гр. Варна и връщане в дома на родителите му в гр. Разград, невъзможността да работи, да продължи образованието си и да осигурява необходимите за лечението и ежедневието на семейството му материални средства. Съдът намери, че претендираната сума по обезщетяването съответства на размера на действително причинените му вреди, които имат комплексно изразяване – физическо, емоционално, духовно, рационално и материално. По справедливост съдът постанови уважаването на иска в пълен размер, съобразен с изложените аргументи.

Съдът приложи общата норма за пазене на веществените доказателства – камък, натривки и косми, до приключване на производството и постанови след влизане на присъдата в сила да бъдат унищожени.

Съдът постанови подсъдимия Шийлдс да заплати дължимата държавна такса по уважения граждански иск, разноските на свид. Георгиев по представителството му в съдебната фаза, както и направените по делото разноски за възнаграждения на вещи лица, депозирали заключения по обвиненията срещу него и за технически сътрудник.

Съдът постанови подсъдимия Уилсън да заплати направените по делото разноски за възнаграждения на вещи лица, депозирали заключения по обвиненията срещу него и за технически сътрудник.

Направените разноски по превода на съдебните книжа и за възнаграждение на преводача в с.з. в размер на 636лв. с оглед нормата на чл. 105 ал. 2 от ЗСВ са за сметка на съда.

Водим от изложените съображения съдът постанови присъдата си.





ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЪДИЯ:

Get your popcorn ready