№


В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


ГР. ВАРНА 26.07.2005 ГОД.



ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, НА 26.07.2005 ГОДИНА, В ОТКРИТО СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ ОТ 21, 22 и 25.07.2005 г. , В СЪСТАВ:



ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНГЕЛИНА ЛАЗАРОВА


СЪДИЯ: ДАНИЕЛА КОСТОВА


СЪД. ЗАСЕДАТЕЛИ: ХРИСТО ГЕОРГИЕВ
ГЕОРГИ НЕДЯЛКОВ
КРАСИМИР ДИМИТРОВ



СЕКРЕТАР А.БОДУРОВА И ПРОКУРОРИ Д.КАЙРЯКОВ и А.ШКОДРОВ РАЗГЛЕДА НОХД № 1031 ПО ОПИСА НА 2005 ГОД., ДОКЛАДВАНО ОТ ПРЕДСЕДАТЕЛЯ



П Р И С Ъ Д И :



ПРИЗНАВА ПОДСЪДИМИТЕ МАЙКЪЛ ШИЙЛДС- гражданин на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, роден на 21.09.1986 г. в гр.Ливърпул, притежаващ паспорт № 102807221 изд. на 18.07.2001 г. от Паспортна служба на Обединеното кралство, неженен, неосъждан, средно образование, не работи, адрес гр.Ливърпул, ул."Тауерланд" 11 Ейдч хил L 78 ТТ и

АНТЪНИ ДЖЕЙМС УИЛСЪН - гражданин на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, роден на 13.08.1986 г. в гр.Ливърпул, притежаващ паспорт № 040555661 изд. на 09.06.2004 г. от Паспортна служба на Обединеното кралство, неженен, неосъждан, средно образование, учи, работи, адрес Акантас Роуд 93, Л-13 З DU



ЗА ВИНОВНИ В Т О В А, Ч Е :



ЗА ПОДС.МАЙКЪЛ ШИЙЛДС:

1. На 30.05.2005 г. в гр.Варна, КК"Златни пясъци" направил опит умишлено да умъртви Мартин Юлиянов Георгиев, като деянието е извършено по хулигански подбуди и е останало недовършено по независещи от волята на дееца причини, поради което и на основание чл. 116 ал.1 т. 11, вр. чл.18 ал.1 от НК и чл.54 от НК му налага наказание – ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ПЕТНАДЕСЕТ ГОДИНИ, което на основание чл.47 ал.1 б.”а” от ЗИН да изтърпи при първоначален СТРОГ режим.

2. На 30.05.2005 г. в гр.Варна, КК"Златни пясъци" в съучастие като съизвършител с Антъни Джеймс Уилсън и Брадли Джоузеф Томпсън извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – престъпление по чл.325 ал.1, вр. чл.20 ал.2 от НК, поради което и на основание чл.78а от НК ГО ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ и му налага АМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ - ГЛОБА В РАЗМЕР НА 900 лева в полза на Държавата.



ЗА ПОДС.АНТЪНИ ДЖЕЙМС УИЛСЪН:

1. На 30.05.2005 г. в гр.Варна, КК"Златни пясъци", без надлежно разрешително, държал високорисково наркотично вещество-хашиш-7,24 г, на стойност 65,16 лева, поради което и на основание чл.354 А ал.1 от НК, вр. чл.55 ал.1 т.1 от НК му налага наказание – ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ДВЕ ГОДИНИ и ШЕСТ МЕСЕЦА, което на основание чл. 66 ал.1 от НК ОТЛАГА с изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл.55 ал.3 от НК НЕ МУ НАЛАГА кумулативно предвиденото от закона наказание ГЛОБА.



2. На 30.05.2005 г. в гр.Варна, КК"Златни пясъци" в
съучастие като съизвършител с Майкъл Шийлдс и Брадли Джоузеф Томпсън, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото - престъпление по чл.325 ал.1, вр. чл.20 ал.2 от НК, поради което и на основание чл.78а от НК ГО ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ и му налага АМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ - ГЛОБА В РАЗМЕР НА 900 лева в полза на Държавата.



На основание чл.302 от НПК признава подсъдимите ШИЙЛДС и УИЛСЪН ЗА НЕВИННИ да са извършили хулигански действия, които по своето съдържание се отличават с изключителен цинизъм и дързост, поради което ги ОПРАВДАВА по обвиненията за престъпление по чл.325 ал.2 от НК.



ЗАЧИТА предварителното задържане на подсъдимия Шийлдс считано от 31.05.2005 г. до привеждане на присъдата в изпълнение.



ЗАЧИТА предварителното задържане на подсъдимия Уилсън считано от 31.05.2005 г. до 26.07.2005 г.



На основание чл.354а ал.6 от НК ОТНЕМА в полза на Държавата предметът на престъплението по чл.354а ал.1 от НК – хашиш 7.24 г на стойност 65.16 лева.



ОСЪЖДА подсъдимия МАЙКЪЛ ШИЙЛДС да заплати на гражданския ищец МАРТИН ЮЛИЯНОВ ГЕОРГИЕВ обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в резултат на деянието по чл. 116 ал.1 т.11 вр. чл.18 ал.1 от НК в размер на 200 000 /двеста хиляди/ лева, ведно със законната лихва считано от 30.05.2005 г., както и направените му по делото разноски в размер на 1000 лева.



На основание чл.108 ал.1 от НПК ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА – 1 бр. камък с неправилна форма и тегло около 3.7 кг., натривки и косми, след влизане на присъдата в сила, да се унищожат.



ОСЪЖДА ПОДСЪДИМИЯ МАЙКЪЛ ШИЙЛДС да заплати направените по делото разноски - 420 лв. в полза на ВСС и държавна такса върху уважения граждански иск в размер на 8000 лева.



ОСЪЖДА ПОДСЪДИМИЯ АНТЪНИ УИЛСЪН да заплати направените по делото разноски - 303 лв. в полза на ВСС.



ПРИСЪДАТА може да бъде обжалвана или протестирана пред Апелативен съд – Варна, в 15 - дневен срок от днес.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СЪДИЯ :

СЪД. ЗАСЕДАТЕЛИ:




МОТИВИ към присъдата по НОХД № 1031 по описа на Окръжен съд гр. Варна за 2005 година, наказателно отделение



На 24.06.2005г. Варненският окръжен прокурор е внесъл в ОС гр. Варна обвинителен акт по обвинението на Майкъл Шийлдс от гр. Ливърпул, ОКВСИ, за престъпления по чл.116 ал.1 т.11 вр. чл.18 ал.1 от НК и по чл. 325 ал.2 вр.чл.20 ал.2 от НК, и по обвинението на Антъни Джеймс Уилсън от гр. Ливърпул, ОКВСИ, за престъпления по чл. 354-А ал.1 от НК и по чл. 325 ал.2 вр. чл.20 ал.2 от НК.

В с.з. на 25.07.2005г. представителят на ВОП Шкодров - поддържа обвиненията, анализира доказателствата и предложи на съда да наложи на подсъдимия Шийлдс по първото обвинение предвиденото от закона наказание лишаване от свобода около средния размер, а за престъплението по чл. 325 ал. 2 от НК и на двамата подсъдими – наказание около средния размер. Прокурорът предлага за подс. Уилсън по обвинението по чл. 354 А ал. 1 от НК да бъде наложено наказанието лишаване от свобода в минимален размер. Счита, че по чл. 23 от НК следва на подсъдимите да се определи общо наказание и да бъде зачетено предварителното им задържане. По отношение на гражданския иск намира, че следва да бъде уважен в пълния му размер.

Прокурорът Кайряков се присъединява към становището на колегата си по фактическата обстановка. Анализира събраните по делото доказателства и изразява мнението си, кои следва да бъдат кредитирани и защо. Коментира процесуалната издържаност на извършените следствени действия. Обсъжда веществените доказателства. Излага правните си изводи и посочва отегчаващи и смекчаващи отговорността на подсъдимите обстоятелства. Предлага на съда да наложи на подс. Шийлдс по обвинението за престъпление по чл. 116 ал. 1 т. 11 вр. чл. 18 ал. 1 от НК наказание при превес на отегчаващи обстоятелства – около и над средния размер, по обвинението за престъпление по чл. 325 ал. 2 от НК и на двамата подсъдими – наказание около средния размер. При обсъждане на наказанието за подс. Уилсън за деянието по чл. 354 А ал. 1 от НК прокурорът намира, че е налице баланс между смекчаващи и отегчаващи и предлага на съда да наложи наказание в размер около средния. За предявеният граждански иск прокурорът счита, че е доказан и предлага да се определи по размер с оглед практиката на съдилищата.

В производството като граждански ищец и частен обвинител участва пострадалия от деянието по чл. 116 ал. 1 т. 11 вр. чл. 18 ал. 1 от НК Мартин Юлиянов Георгиев, представляван от поверениците си адв. Станиславова и адв. Запрянов. Като обезщетение на претърпените неимуществени вреди ищецът претендира сумата от 200 000лв., ведно със законната лихва от деня на увреждането.

По съществото на делото адв. Станиславова излага аргументите на частното обвинение. Присъединява се към изложеното от представителите на прокуратурата и организира изводите си в две насоки – по отношение на авторството на извършеното и по отношение на умисъла за извършване. Коментира събраните доказателства, процесуалната им стойност, възраженията на подсъдимите. Изразява от името на пострадалия желание за справедливост и снизхождение към възрастта на подс. Шийлдс и предоставя на съда да определи вида и размера на наказанието.

Адв. Запрянов моли с присъдата искът да бъде уважен напълно. Счита за доказано виновното противоправно поведение на подс. Шийлдс, претърпените от Георгиев вреди и причинната връзка между тези два елемента. Подчертава характера на претърпените от пострадалия вреди, промените в живота и поведението му след случилото се. Счита, че пострадалият е изпитал физическа и психическа болка във всичките й проявления, изпитва ги и в бъдеще ще продължи да ги изпитва, поради което намира, че предявеният размер е справедлив.

Подсъдимият Майкъл Шийлдс не признава вината си по повдигнатите му обвинения. Дава обяснения, в които сочи, че към времето на извършване на деянията е бил в хотелската си стая и спял. В последната си дума мисли, че е ужасно това, в което е обвинен, като знае че не го е извършил и моли да не бъде изпратен в затвора на мястото на друг човек.

Адв. Атанасов, в качеството си на защитник на подс. Шийлдс обсъжда събраните по делото доказателства и счита, че в показанията на посочените от обвинението свидетели са налице съществени противоречия. Изразява становище, че от самото начало органите на разследването са работили единствено по версията, че подс. Шийлдс е извършител на престъплението, като анализира провеждането на първоначалните разпознавания и посочва допуснатите според него процесуални нарушения. Намира, че съда следва да обсъди наличието на самопризнания на трето лице. В заключение моли съда да прецени, че обвиненията спрямо подс. Шийлдс не са доказани по категоричен и несъмнен начин и да го оправдае. Изразява от правна страна становище, че деянието по чл. 116 ал. 1 т. 11 от НК поглъща състава на деянието по чл. 325 от НК.

Адв. Желязков, защитник на подс. Шийлдс, счита че не са налице доказателства подсъдимият да е участвал в описаната в обвинителния акт група, извършила хулигански действия. Излага подробни аргументи в подкрепа на становището си, че правото на защита на подсъдимия Шийлдс е било нарушено, което води до опорочаване на извършените разпознавания. Коментира свидетелските показания и ги намира за противоречиви. Счита, че обвинението по отношение на подс. Шийлдс не е доказано по несъмнен и категоричен начин и посочва публикации в чуждата преса за признание на трето лице за участие в осъществяване на това деяние. Обвинението по чл. 325 ал. 2 от НК счита за несъстоятелно, тъй като не е конкретизирано. Счита, че гражданският иск следва да се отхвърли.

Подс. Антъни Уилсън не признава вината си по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 325 ал. 2 вр. чл. 20 ал. 2 от НК, като обяснява, че по същото време не е бил на мястото и не е участвал в действията, описани в обвинителния акт. По обвинението за престъпление по чл. 354 А ал. 1 от НК обяснява, че приложеното по делото веществено доказателство – хашиш, не е иззетото от него. Сочи, че не е бил запознат със законите в България и че в Англия употребата на хашиш е много разпространена. В последната си дума заявява, че към тях са се отнесли много несправедливо, че досега не е имал проблеми с полицията и сега е обвинен в нещо което не е извършил и за дълго време искат да го изпратят в затвора.

Адв. Блажев като защитник на подс. Уилсън анализира фактическата обстановка и събраните по делото доказателства. Счита от правна страна, че обвинението по чл. 325 ал. 2 от НК е негодно, тъй като не е конкретно по време, място и не съдържа описание на действията на подс. Уилсън. Намира алтернативно, че ако съдът счете обвинението за годно, то следва да прецени годността на доказателствата, като посочва допуснатите от органите на разследването процесуални нарушения. Ако се приеме че подс. Уилсън е извършил определени действия, според защитника те са били само в заведението и не са се отличавали с изключителни цинизъм и дързост. Мотивира преквалифициране на деянието по чл. 325 ал. 1 от НК, свързано с освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание. Оспорва доказаността на обвинението за държане на наркотично вещество, но алтернативно счита, че ако съдът го признае за виновен следва да приложи нормата на чл. 55 от НК и да определи минимално наказание, което да отложи по чл. 66 от НК.

Адв. Димитров, защитник на подс. Уилсън коментира поисканите от представителите на прокуратурата наказания. Счита, че разследването е водено предубедено, като са били пропуснати възможности за идентификация на участвалите в групата. Обръща внимание на свидетелските показания, които счита за противоречиви. Счита, че в обвинителния акт няма яснота къде са се осъществили хулиганските действия, но доколкото има доказателства – деянието може да се квалифицира по чл. 325 ал. 1 от НК. По второто обвинение обсъжда обстоятелства, които отчита като смекчаващи и многобройни. Обоснована налагането на минимално наказание с прилагането на чл. 55 от НК и чл. 66 от НК.



С оглед събраните по делото доказателства съдът намира за установено от фактическа страна следното:



Подс. Майкъл Шийлдс е гражданин на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, роден на 21.09.1986г. в гр. Ливърпул и живее в същия град.

Подс. Антъни Джеймс Уилсън е гражданин на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, роден на 13.08.1986г. в гр. Ливърпул и живее в същия град.

На 23.05.2005 г. в двамата подсъдими пристигнали в Република България заедно с група от повече от 50 английски туристи от гр.Ливърпул, Кралство Великобритания, фенове на английския отбор “Ливърпул”. Били настанени в КК"Златни Пясъци", гр.Варна, в хотел “Кристал”. Подс. Шийлдс заедно със свид. Кийрън Дън и Джон Ънсуърт били в стая 419, а подс. Уилсън и свид. Томпсън – в стая 421.

Заедно с групата си подсъдимите отпътували към гр.Истанбул в Република Турция и присъствали в публиката на футболния мач между отборите на „Ливърпул" - Англия и „Милан" - Италия на 25.05.2005г. Симпатизираният от тях футболен отбор спечелил европейска титла.

На 28.05.2005г. групата фенове се върнали в Република България и с пристигането си проявили изключително лошо поведение. Служителите и гостите на хотела станали свидетели на непрекъснат шум, употреба на алкохол, уриниране н коридорите и атриума на хотела. На отправените забележки за спазване на добро поведение съобразно общоприетите норми феновете не реагирали. Четири от вратите на хотелските стаи били повредени, като една от тях била на стаята на подс. Уилсън и свид. Томпсън. Матрак на легло и придружаващите го завивки в стаята на подс. Шийлдс били надупчени и нарязани с нож, след установяването щетата в размер на 60лв. била заплатена от свидетелите Дън, Ънсуърт и подсъдимия. Поканени да заплатят щетите по вратата свид. Томпсън и подс. Уилсън влезли в упорити пререкания с администрацията на хотела, била уведомена полицията. Свид. Симеонова, управител на х-л “Кристал” заедно с представител на туроператорската фирма се срещнала с подс. Уилсън, но той отново отказал да плати, като твърдял, че от стаята е извършена кражба. Било установено, че в стаята е влизано само с клиентски ключ. Отново била повикана полиция и подс. Уилсън заплатил щетата, оценена на 300лв.

На 29.05.2005 г. след обсъждане на въпроса със собствениците на хотела било взето решение поради неспазване правилата на хотела и неподходящо поведение свид. Томпсън и подс. Уилсън да бъдат поканени да напуснат. Решението било доведено до знанието на представител на туроператорската фирма. Към 21.30ч.подс. Уилсън и свид. Томпсън поискали ключа си от дежурния администратор – свид. Дилов. Старшият администратор – свид. Павлова им напомнила, че трябва да напуснат хотела. Свидетелят и подсъдимият реагирали бурно. Свид. Радев – пиколо, бил натоварен да придружи двамата до стаята им, да изчака да си съберат багажа и да ги изведе от хотела. След качването им до стаята, подс. Уилсън си събрал вещите и не се подчинил на думите на свид. Радев да изчака и свид. Томпсън. Подс. Уилсън отишъл при свои приятели и си оставил багажа в тяхната стая. Свид. Радев придружил до рецепцията свид. Томпсън, който поискал да си остави багажа. Получил отказ и напуснал хотела. След малко свид. Павлова забелязала друг английски турист да влиза със същата чанта, бил спрян и чантата била оставена на съхранение на рецепцията.

По време на смяната си през нощта срещу 30.05.2005г. свид. Дилов след 24ч. станал свидетел на шумното поведение на множество англичани от същата група. Въпреки отправените забележки те продължавали да пеят, пият, да чупят чаши и вдигат силен шум, да се качват и слизат непрекъснато по етажите. Между 2-4ч. в тази група свид. Дилов и Радев забелязали подс. Шийлдс, който в явно нетрезво състояние си играел с асансьорите – като се опитвал да влезе непосредствено преди затварянето на вратата. Администраторът изпратил свид. Радев да му направи забележка. Подсъдимият отишъл на рецепцията, започнал да вика и отправя остри реплики. След около 15минути напуснал хотела.

На 30.05.2005г., около 05.00ч. подс. Шийлдс и Уилсън били пред дискотека “Бонкърс” заедно със свид. Томпсън и други свои познати. Викали, замеряли се с камъни, бутилки и чаши между колите и преминаващите хора. Придвижвали се в посока от хотел “Шипка” към хотел “Владислав” и се връщали. Групата била забелязана от Димитър Дончев, Радослав Бонзуков, Адрей Дянков, които били в пицария “Ел Капитан”, Владимир Артюнян и Милчо Дачев - таксиметрови шофьори. Шумът от счупените бутилки и крясъци бил възприет и в заведението за бързо хранене “Биг Бенс” на ъгъла на централната алея и пресечката към хотел “Афродита”.

Към 05.30ч. в “Биг Бенс” влязъл подс.Уилсън. Поръчал на бармана свид. Мартин Георгиев хот-дог. Когато свидетелят му дал поръчката подс. Уилсън първоначално отказал да плати. След това седнал на първата маса и започнал да се заяжда с други клиенти на заведението - две двойки мъже и момичета, английски граждани, седящи в откритата част – т. нар. тераса. Отправял им обидни думи и показвал неприлични жестове с ръце. Единият мъж се приближил до масата на подс.Уилсън и го предупредил да преустанови това си поведение. Приятелят му дошъл и го съпроводил обратно до масата. В заведението влязъл и свид. Томпсън и отишъл при подс. Уилсън. И двамата имали вид на пияни. Почти веднага след това подсъдимия и свид. Топсън напуснали заведението като на излизане отново отправили обидни думи жестове към другите англичани, които били възприети и от персонала на заведението – свид. Георгиев, Крумова, Скацков и Йорданов, както и от клиентите – свид. Тодоров и Иванов. Единият от английските граждани станал и излязъл на централната алея да гони подсъдимия и свид. Томпсън, но бил уцелен от тях с празни бутилки от бира, което било забелязано от свид. Георгиев и Скацков и чуто от свид. Йорданов. Подс. Уилсън и свид. Томпсън избягали по посока дискотека “Бонкърс”, а неустановеният англичанин се върнал в заведението, взел от фризера няколко бутилки бира и отново излязъл навън да ги гони. Свид. Георгиев се приближил към другите на неговата маса и попитал кой ще плати за бирата, а приятелят му обещал да платят. Свид. Скацков излязъл и видял как на пътя се замерват с бутилки. Таксиметров шофьор взел от неустановения англичанин бутилки и ги върнал на бара, а свид. Скацков ги взел, за да ги върне във фризера.

Подс. Уилсън и свид. Томпсън отишли при своите приятели и заедно с подс. Шийлдс тичайки се върнали пред заведението “Биг Бенс”. Тримата били възприети от свид. Артюнян, и приближилите се – свид. Бонзуков, Дянков и Дончев. В същото време свид. Георгиев излязъл на стълбите на заведението, за да види какво става, като колегите му – свид. Скацков и Йорданов, възприели, че той казва на англичаните да не правят проблеми. В този момент срещу себе си възприел подс. Шийлдс, който замахнал с ръка и го ударил. Действието на подс. Шийлдс било възприето и от свид. Иванов и Бонзуков. Подс. Уилсън и свид. Томпсън се намесили и повалили с удари на земята свид. Георгиев, като започнали да го ритат. Подс. Шийлдс се отдалечил и вблизост до заведението в пресечката към хотел “Афродита” намерил голям приблизително 25-27см и тежък около 3,7кг камък с неправилна форма. Взел го в двете си ръце и бягайки се върнал при подс. Уилсън и свид. Томпсън. Приближавайки се със свирепо изражение вдигнал камъка с двете си ръце над главата на свид. Георгиев. Свид. Крумова, която била излязла навън от заведението, изпищяла. Подс. Шийлдс бил възбуден, озверял, и със сила стоварил камъка върху главата на падналия свид. Георгиев. Действието му било възприето от свид. Крумова, Йорданов, Дачев, Артюнян, Бонзуков, Дянков, Дончев, Катранджиев, Сержо Тодоров. От удара камъкът отскочил встрани и паднал на алеята до заведението.

След удара подс. Шийлдс, подс. Уилсън и свид. Томпсън останали около свид. Георгиев и се опитали да продължат да го ритат, като били възприети от свид. Васил Тодоров и свид. Йорданов. Свид. Йорданов, който преди това чистел в заведението “Биг Бенс” отишъл до падналия си колега със стирката, за да отблъсне англичаните. Подсъдимите и свид. Томпсън се отдръпнали в посока хотел “Владислав”, спрели, след което побягнали и по пътя си продължили да чупят бутилки, съборили външна реклама на близко заведение.

Свид.Скацков и Крумова вдигнали пострадалия от земята и го поставили да седне на пейка в заведението. Пострадалият не отговарял на въпросите им, бил в безсъзнателно състояние, а от главата му изтичала много кръв. Свид. Скацков отишъл да търси лекар, незабавно били уведомени медицинските екипи на територията на комплекса и на място била оказана първа помощ на пострадалия. Откаран в МБАЛ"Св.Анна" — Варна, свид. Георгиев бил приет в клиника неврохирургия с диагноза - контузия на мозъка, счупване на черепа, десностранен епидорален хематом, като по спешност било проведено оперативно лечение, в резултат на което животът му бил спасен.

За случилото се бил уведомен и дежурния на Пето РПУ — Варна. Свид. Васил Тодоров изчакал идването на полицията и дал описание на извършителите. От неустановен очевидец на случилото се, английски гражданин, свид. Тодоров и полицейските служители разбрали, че лицата спят в хотел “Кристал”, споменат бил и номер на стая.

Към 06ч. свид. Дилов видял подс. Уилсън да влиза в хотел “Кристал” през страничния вход и се насочил към ресторанта в сутерена, който по това време не работел. Портиерът го попитал къде отива, а подсъдимият обяснил, че стаята му е там. Тъй като в тези стаи не били настанени гости, подсъдимият бил отведен до рецепцията и се установило, че е от стая 421. Извели го навън с охрана. След няколко минути подсъдимият, облечен с друга фланелка, отново влязъл в хотела и след идването на портиера бил спрян. Обяснили му, че след като е изгонен от хотела не е техен гост, подсъдимият ги изгледал неадекватно и излязъл.

След около 15 до 30 минути в хотела пристигнал полицейски екип, съпроводен от свид. В. Тодоров. Непосредствено преди това се били прибрали група по-възрастни фенове на “Ливърпул”, които при идването на полицията се приближили до рецепцията. Установило се, че са свидетели на сбиването, за което били пристигнали служителите на полицията, и посочили, че видели извършителите, които били от стая 421. Уточнили, че са ги познали тъй като преди това имали оплаквания от шума, който вдигали и затова знаят в коя стая са. Свид. Дилов обяснил, че тези гости са изгонени от хотела и че едното момче се е опитало на два пъти да влезе, но в момента ги няма. Полицейските служители взели копия от адресните им карти и поискали при появяването им да бъде уведомена полицията.

Преди 08ч. на рецепцията дошъл Греам Санкей, който поискал свид. Дилов да му отвори сейфа, защото си счупил ключа, а искал да си вземе пари, тъй като бил гладен. Свид. Дилов обяснил, че това може да направи само управителя и трябва да почака. Свид. Дилов забелязъл, че гостът се качва на втория етаж и се насочва към крайните стаи.

В около 08ч. в хотела пристигнал друг полицейски екип – свид. С. Димитров и С. Георгиев, който търсел едро момче с бяла фланелка и свид. Дилов се сетил, че момчето, което искало да му отключи сейфа отговаря на описанието и също било в бяла фланелка. При идването на управителя била извадена разпечатка на гостите и тръгнали със свид. Дилов и Радев да проверят стаите. В стая 203 били установени Санкей и свид. Томпсън, който спял на пода. Свид. Дилов и Радев посочили свид. Томпсън като едно от лицата от 421 стая и се учудили как е влязъл в хотела. Служителите взели от сейфа документите на свид. Томпсън и на Греам Санкей и отвели лицата в Пето РПУ, като отново предупредили персонала на хотела при появяване на другото лице от стая 421 да бъдат уведомени.

В около 11ч. при свид. Н. Симеонова, управител на хотел “Кристал”, дошъл полицейски екип, който търсел русо, едро момче с тегло около 80кг. Свидетелката си спомнила, че предния ден в стая 419 е виждала момче със сходно описание, когато ходила във връзка с нанесените щети по матрака и завивките на едното легло. Полицейските служители, придружени от свид. В. Павлова, старши администратор, отишли в стаята. Полицаят попитал чрез свид. Павлова, която превеждала, кой е Майкъл. Подс. Шийлдс потвърдил, че е той. Полицейски служител поканил подсъдимия да си облече бяла тениска и да отиде с тях в управлението за да му зададат въпроси, тъй като свидетел дава описание, съответстващо на него като участник в инцидент. Подс. Шийлдс и свид. Дън и Ънсуърт си облекли бели тениски и излезли от стаята, като казали, че цяла нощ са играли карти, били са в хотела. Слезли във фоайето и полицейските служители обявили, че ще отведат само подс. Шийлдс. Подсъдимият бил притеснен, излезли пред хотела и свид. Павлова му казала защо е толкова притеснен, след като цяла нощ е играл карти, но той не отговорил.

След 12.30ч. подс. Уилсън се върнал в хотел “Кристал” и от администрацията уведомили Пето РПУ. Свид. С. Димитров и С. Георгиев отново дошли в хотела и установили лицето. Поставили му белезници и го въвели в служебния л.а. на задната седалка в лявата й част. Зад шофьора - свид. С. Георгиев, седнал старшия на патрула – свид. С. Димитров. Свид.Димитров забелязал, че по време на пътуването подс.Уилсън започнал да прави опити, независимо от белезниците на ръцете, чрез извъртане на тялото си да бръкне в левия джоб на панталоните си. Свид.Димитров видял как подсъдимият успял с лявата си ръка да стигне до джоба си и го възпрепятствал. При предаването на лицето в РПУ предупредил служителя на поста да внимава да не бръкне в джоба си и дежурния офицер, че лицето вероятно крие нещо в дрехите си. Бил извършен обиск, при който от подсъдимия било иззето 1 бр.топче с кафеникав цвят с диаметър около 2 см. При обиска и изземването бил съставен протокол, одобрен от съдия при ОС — Варна и приложен на л.21 и л.22 от сл.д.

В 12.30ч. бил извършен оглед на местопроизшествието, запазено от служители на Пето РПУ. Съставен бил протокол приложен на л.9-10 от сл.д. Били изготвени фотоснимки – албум от които е приложен на л.12-18 от делото. Били иззети натривки с червеникаво кафява течност, както и камъкът с който бил ударен пострадалия Георгиев, посочен от свид. Дачев, който веднага след удара го поставил встрани на алеята до намиращото се там ретрофото “Валентино”. Върху камъка били намерени и иззети косми.

По отношение на вида и характера на телесните увреждания, причинени на пострадалия Мартин Юлиянов Георгиев в хода на разследването е била назначена СМЕ № 341/ 05г. Видно от нейното заключение, л.167-169, изготвено след направена справка с историята на заболяването и след личен преглед на 31.05.2005г., е, че пострадалият Георгиев на 30.05.2005 г. е получил следните травматични увреждания: десностранен епидурален хематом, контузия на мозъка, разкъсно-контузна рана в дясна темаро-париетална област с многофрагментна фрактура и импресия на костни фрагменти в същата област, кръвонасядания по меките черепни обвивки, лицето, лявата раменна област, ожулвания по лицето. При проведеното спешно оперативно лечение бил установен остър хематом над твърдата мозъчна обвивка в обем около 100 кв.см и разкъсване на артерия менингея медия съпроводено с кървене. Това увреждане е създавало реална опасност за живота на пострадалия Георгиев от самото си възникване до адекватно проведеното хирургично лечение, като според вещото лице без такова би настъпил смъртен изход. Според заключението, потвърдено от вещото лице и прието от съда и страните, това увреждане е обусловило постоянно общо разстройство на здравето опасно за живота на свид. Мартин Георгиев. Контузията на мозъка е обусловила разстройство на здравето временно опасно за живота. В своята съвкупност установената разкъсно-контузна рана и многофрагментното счупване на черепа в дясната теменна — слепоочна област са създали реална комуникация между външната среда и черепната кухина и в този смисъл са обусловили проникващо нараняване в черепната кухина. Останалите травматични увреждания са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

В с.з. съдебният медик посочи, че по клепачите на двете очи е установил синкаво-морави кръвонасядания, които могат да бъдат получени както от пряк удар, от удар с юмрук, така и в резултат на стичане на кръв от меките черепни обвивки. Ожулванията по носа и брадата са резултат от действия на твърди тъпи предмети и биха могли да бъдат получени и при падане на главата на подлежащата настилка. Кръвонасяданията по лява раменна област – най-малко две, според експерта също са резултат от директен удар с или върху твърд тъп предмет, като могат да бъдат получени и при падане в зависимост от подлежащата настилка.

Вещото лице посочи, че не може да бъде определен периода за пълното възстановяване на пострадалия, тъй като е свързан с индивидуалните му особености. Установено бе, че към настоящия момент е налице дефект в дясната слепоочна област, отсъства част от костта с размери 5см на 5см, която е оперативно отстранена с единствената цел да не се появяват допълнителни усложнения. Пострадалият според вещото лице трябва да избягва психически и физически натоварвания, да спазва определени хигиенни условия и да провежда системни контролни прегледи от специалист неврохирург, който да проследява състоянието му поради евентуални усложнения на черепно мозъчните травми. Изясни се, че след определен възстановителен период и при добри показатели по време на наблюдението е възможно да се направи пластика в областта на черепа. Налице са рискове от предстоящата операция по пластиката, тъй като тя може да се извърши единствено при пълна упойка и съвсем близо до мозъка. Вещото лице посочи, че е налице възможност за пълно възстановяване на черепната кост, но не може да отговори дали е възможно пълното възстановяване на трудоспособността на пострадалия, за което би допринесла неговата възраст.

Вещото лице Демиров уточни, че ударът в дясната слепоочна област е в посока отдясно наляво на главата на пострадалия и при всички случаи е нанесен със значителна сила с предмет който е действал с ограничена повърхност от около 5 см. в диаметър. При предявяване на вещественото доказателство експертът уточни че с поне четири области на камъка е възможно причиняването на подобно хлътващо нараняване, като зависи и от силата на нанасяне на удара, като с оглед тежестта на камъка не е нужна много голяма сила за реализиране на този резултат.

В хода на разследването по отношение на иззетите при огледа на местопроизшествието веществени доказателства — натривки с червено кафява течност, камък с неправилна форма и косми е била назначена и извършена СМЕ на ВД №34/2005г., л. 202 – 204 от сл. д., заключението на която бе потвърдено от вещото лице и прието от съда и от страните. При изследването вещото лице е установило, че натривката с червено-кафява течност иззета пред стъпалата на заведението на 83 см върху асфалта, под №2 от огледа е човешка кръв с кръвна групова принадлежност О/алфа, бета/. Видно от фиш за имунохематологично изследване на РЦТХ при МБАЛ"Св.Анна" №6922/01.06.2005г. кръвната група на пострадалия Георгиев е също О/алфа, бета/, л.243 от сл.д.

По представения за изследване иззет като веществено доказателство по делото камък с неправилна форма, експертът не е открил наличие на кръв. От същия обаче са били иззети 15 броя прекъснати човешки косми с дължина варираща от 0,4 см. до 1,1 см. Иззетите косми по морфологични белези — пигмент, върхови краища, дебелина, сърцевина и други са сходни с космите от главата на пострадалия Георгиев и могат да произхождат от него. Вещото лице поясни, че космите, иззети от камък са без коренов край и са прекъснати неравномерно, което се може да се дължи на удар с или върху него.

От заключението на назначената в хода на разследването ФХЕ -л. 191-194 от сл. д., поддържано от вещото лице в с.з. и прието от съда и от страните, е видно, че иззетото от подс.Уилсън вещество представлява наркотично вещество - хашиш с тегло 7,24 грама, извличащо се от цъфналите връхчета на растението “Херба Канабис Индика сатива”, известно като марихуана, индийски коноп, канабис. Съдържанието на активен наркотично действащ компонент — тетрахидроканабинол, в пробата е 5,14 %. Видно от ЗКНВП, Приложение № 1 към чл. 3 ал. 2 , хашишът е включен към “Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредният ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина.”. Вещото лице уточни, че тъй като топчето хашиш било силно замърсено от външната му страна, за да вземе чиста проба от сърцевината е нарушила целостта му. При предявяване на вещественото доказателство бе установено, че в найлоновия плик са поставени две по-големи и множество дребни части от твърдото смолисто вещество.

Съгласно заключението на назначената СОЕ -л.209 от сл.д., стойността на наркотичното вещество възлиза на 65.16 лева.

В хода на разследването била назначена съдебно-психиатрична експертиза л. 177-179 от сл.д., за преценка състоянието на подс.Шийлдс към момента на извършване на деянието. Според заключението на експерта обв.Майкъл Шийлдс не страда от психично заболяване. При същия е налице инцидентна употреба на марихуана. Към момента на деянието Шийлдс не е бил под въздействие на психо-активни вещества - алкохол и канабис и е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Заключението на експерта е изготвено въз основа на доказателствата по следственото дело и резултатите от проведен на 01.06.2005г. уринен тест и психиатричното освидетелстване и в с.з. бе прието от съда и от страните. Протоколът за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръвта му № 1661/31.05.2005г. сочи, че в пробата взета в 15ч. не се доказва наличие на етилов алкохол. В с.з. вещото лице изясни, че предвид обясненията на подсъдимия за употреба на около 10 бири към 05ч. на 30.05.2005г. той е бил в състояние на обикновено алкохолно опиване – лека степен. Предвид разграждането на алкохола в организма към момента на вземането на кръвна проба в 15ч., в кръвта на подсъдимия не е било установено наличие на етилов алкохол. Експертът поясни, че типът на алкохолното опиване зависи от базисната основа на личността и може да бъде еуфоричен и дисфоричен, както че и при лека степен на алкохолно опиване с оглед качествата на личността, освободени от токсичното въздействие на алкохола може да бъде употребена думата “освирепял” за описание на поведението на съответния човек.

Според заключението на вещото лице подс.Антъни Джеймс Уилсън не страда от психично заболяване. При същия е налице вредна употреба на хашиш. Според заключението, към момента на деянието Уилсън е бил под въздействие на психо-активни вещества - алкохол и канабис, като е бил в състояние на обикновено алкохолно опиване — лека степен и е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Заключението на експерта е изготвено въз основа на доказателствата по следственото дело и резултатите от проведен на 01.06.2005г. уринен тест, от химичното изследване на взетата от подсъдимия кръвна проба и установеното за наличие на етилов алкохол в количество 0,4, видно от протокол№ 1660/31.05.2005г., и психиатричното освидетелстване. Заключението бе оспорено от защитата на подс. Уилсън, но бе прието от съда като обективно, пълно и компетентно. В с.з. вещото лице изясни, че използваният в случая качествен тест за наличие на марихуана в организма отчита наличието на веществото до десет дни след употребата му. Резултатът на теста за подс. Уилсън според вещото лице е бил по-изявен от възможния при единична употреба на марихуана на 22.05.2005г. – тоест преди десет дни. С оглед обясненията на подсъдимия, че е употребил хашиш по време на мача в Турция, експертът не само не промени заключението си, но и подчерта, че се касае за употреба в по-близък период от време. При взетата в 15ч. на 30.05.2005г. кръвна проба от подсъдимия е доказано наличие на етилов алкохол в количество 0.4 промила. Вещото лице Бояджиева уточни, че с оглед разграждането на алкохола в организма, към 05ч. той е бил в количество 1.9 промила, което съответства на състоянието на обикновено алкохолно опиване – средна степен.

По отношение на свид. Брадли Джоузеф Томсън, обвиняем в хода на досъдебното производство, разследването по делото приключило със споразумение, одобрено от ВОС с определение от 23.06.2005г. Свидетелят се признал за виновен за извършено престъпление по чл. 325 ал. 2 вр. чл. 20 ал. 2 от НК, извършено в съучастие като съизвършител с подс. Шийлдс и Уилсън, и му било наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, отложено по чл. 66 от НК с изпитателен срок от три години.

Изложената фактическа обстановка съдът счита за установена въз основа на съвкупността от доказателства, извлечени чрез показанията на свидетелите Георгиев, Крумова, Йорданов, Скацков, Васил Тодоров, Иванов, Бонзуков, Дянков, Дончев, Дачев, Катранджиев, Сержо Тодоров, Дилов, Радев, Симеонова, Павлова, Димитров, С. Георгиев, Ботев, Г. Георгиева, частично чрез обясненията на подс. Шийлдс и Уилсън, чрез експертните заключения, писмените доказателствени средства, писмените и веществените доказателства по делото, които са безпротиворечиви и взаимнодопълващи се. Въз основа на преценката им съдът може да направи само единствените изводи за конкретните действия на всеки от подсъдимите.

Предвид хронологията на събитията е необходимо анализът на доказателствата от фактическа страна да бъде структуриран в три основни дяла – съвместните действия на подс. Шийлдс, Уилсън и свид. Томпсън около и в заведението “Биг Бенс”, действията на подс. Шийлдс по отношение на свид. М. Георгиев, намирането на веществото хашиш у подс. Уилсън. Самостоятелно място следва да намери анализът на свидетелските показания на свид. Томпсън, Дън, Глин, Ънсуърт, Хюз и Грейни и представените в с.з. писмени доказателства в подкрепа на защитната позиция на подс. Шийлдс и Уилсън. При паралелното изследване процесуалната стойност на събраните доказателства също следва да бъдат изложени изводите на съда кои и защо счита за годни и правно издържани и кои – не.

За да формира посочената съвкупност съдът прецени собствената достоверност на всяко от посочените доказателствени средства и съдържащите се в него доказателства. По делото са налице достатъчно и убедителни доказателствени средства, които имат обективен характер – отразени в експертни заключения по изследване на съществуващите в конкретната обстановка обекти – по изготвените СМЕ, схемата към нея, СПЕ, СМ експертиза на веществени доказателства, СОЕ, както и писмени доказателствени средства – протоколите за оглед, за обиск и изземване, за извършените разпознавания, приложените по делото протоколи за медицинско изследване и химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта, справка от Пето РПУ и от Началника на ОЗ Варна, разпечатка на гостите на хотел “Кристал”, копия от паспорти и адресни карти. Съществуващи в реалността и предмет на изследване в съответните експертизи са веществените доказателства по делото, към доказателствата са приложени и тестовете на подсъдимите във връзка с изготвяне на СПЕ. Изводи само на тяхна основа обаче са невъзможни. За изследване на фактическите обстоятелства по делото и разкриване на обективната истина служат свидетелските показания на очевидците на местопроизшествието, които предвид особеността, че са депозирани от хора с различна социална принадлежност, с различна оценъчна система, наблюдавали случилото се от различни позиции в заведението и на алеите в КК “Златни пясъци”, проявяват несъществени разминавания. Доказателства от значение за изясняване поведението на подсъдимите се съдържат и в показанията на служители от администрацията на хотел “Кристал”.



І. Съвместните действия на подс. Шийлдс, Уилсън и свид. Томпсън около и в заведението “Биг Бенс” се очертават при отчитане показанията на свидетелите – Мартин Георгиев, Даниела Крумова, Павел Скацков, Данаил Йорданов, Васил Тодоров, Искрен Иванов – наблюдавали случващото се от различни места в заведението “Биг Бенс”, таксиметровите шофьори – Артюнян и Дачев, посетителите на близко заведение – Бонзуков, Дянков и Дончев, придвижващите се по улицата – Катранджиев и Сержо Тодоров.

Движението на групата по алеята от посока хотел “Шипка” към хотел “Владислав”, извършените от тези хора действия и участието в тях на тримата подсъдими е безспорно доказано.

Налице са показанията на свид. Артюнян – “по време на това тяхно движение нагоре викаха, крещяха, замерваха се с чаши, бутилки, които вземаха от маси на заведения, от фризерите по магазините и така стигнаха да това заведение “Биг Бенс”. Там се задържаха малко около 3-5 минути. Там се биеха и гонеха помежду си и влязоха по-навътре в заведението, което е открито и се скриха от нашето полезрение. … Бяха група хора, които се биеха помежду си. Просто се целеха с бутилки и камъни… В цялата тълпа от хора с действията си се открояваха един едър и 3-4 по-слабички лица. Този едрия беше същия човек, който удари с камък пострадалия. Пострадалият беше съборен от тези две по-слабички момчета с удари в областта на главата…Персонала на заведението не познавам, излизаха и други хора от Биг Бенса. Тези хора бяха почти на стъпалата, когато по-едрия се върна и нанесе удара с камъка…. От групата в Биг Бенса влязоха хора, самото заведение се намира на пътя, но не мога да кажа колко човека... Единият от групата се отдалечи преди да падне човека на земята и останаха трима души – единият от тях падна и тогава този едрия който се отдалечи от групата се върна с камъка и удари пострадалия с камък по главата.”.

В този смисъл са показанията на свид. Бонзуков – “Видях няколко човека, не бяха само двамата подсъдими. Закачаха се, удряха се, замерваха се с бутилки, чупеха и вървяха от хотел “Шипка” към хотел “Владислав”, в тази посока…Вчера докато стоях отвън видях единият от свидетелите-англичанин, който беше с двамата подсъдими… По-русолявото момче от подсъдимите по делото /свидетелят се обръща към подсъдимите/ първо удари момчето, а след това другия подсъдим и свидетелят-англичанин който вчера видях пред залата го събориха пострадалия и видях подсъдимия-русия да идва от х-л “Афродита” с камък в ръка и удари падналото момче по главата… В това заведение Биг Бенс влизаха хора от групата и от там тръгна всичко. Цялото ми внимание не беше насочено към това заведение, преди събитието. Не знам колко човека от тази група са влизали в заведението, може би 3-4. Точно тези хора които влязоха в заведението Биг Бенс направиха инцидента. Биг Бенса е открито заведение, няма вход и влизането и излизането е условно. Не си спомням колко време тези хора бяха в заведението- Биг Бенс. Сигурен съм че са същите хора, защото вярвам на очите си.”.

Свид. Дянков също е възприел двамата подсъдими и свид. Томпсън – “Видях групичка около 7-8 човека, които се замерваха с пълни бирени бутилки, целиха се между колите, между хората и след това се качиха нагоре към Биг Бенса и от заведението взеха бутилки да се целят с тях. Барманчето от заведението взе да си пази витрината и го набиха. Едно от момчетата, не видях от къде взе камъка. Две момчета го биеха и когато момчето падна на земята пред едно такси, това момче с камъка мина отзаде му, удари го с камъка, който подскочи встрани…. До барманчето имаше три момчета. Това което хвърли камъка и другото момче, бяха на една височина, а третото-малко по-дребно.”

Свид. Дончев е категоричен – “момчетата минаха по улицата нагоре-тези момчета /сочи подсъдимите/ и още едно момче, което вчера беше дошло. Освен тези тримата имаше и други момчета. Минавайки хвърляха бутилки, чаши и такива работи, по-нагоре се сбиха, караха се помежду си и видях как се сбиха в Биг Бенса… По-слабичките удариха момчето и го събориха, момчето падна на земята по очи до едно такси, което беше спряло там и това по-светлото, по-едрото момче, беше взело този камък, който е на масата. Дойде от към гърба му по уличката която е между Биг Бенс и студио за татуировки, вдигна камъка високо над главата си с двете си ръце и го стовари върху главата на момчето… Откакто забелязах групичката до инцидента да са минали около 10-15 мин. Тази група, която мина по улицата, беше около 5 човека. Сред тази група бяха и хората които по-нататък събориха момчето на земята. Като стана боя, двама от тази група леко се изтеглиха нататък, а тримата останаха до Биг Бенса.”.

Свид. Дачев, Катранджиев и Сержо Тодоров имат по-общи впечатления. Свид. Дачев е възприел група от около десет човека, като е бил отдалечен на около 20м от мястото и е наблюдавал през прозорците на колата си. Свидетелите Катранджиев и Тодоров са наблюдавали също от около 15-20м. Първият от тях сочи, че около 5-6 човека първоначално са се биели с камъни, след това видял как двама – трима или трима – четирима бият Мартин, като е сигурен, че подс. Шийлдс е участвал в сбиването. Според свид. Тодоров – “Чужденците бягаха нагори надолу, караха се, викаха, след което тръгнаха нагоре и видяхме като се мятаха бирите… Видяхме двама да блъскат момчето, дойде друго момче отгоре и удари момчето с камък по главата.”.

В заведението свид. М. Георгиев е възприел още преди влизането на подс. Уилсън шум от чупене на бутилки и крясъци навън.

Отделяйки се от групата подс. Уилсън влязъл в “Биг Бенс”. Действията на подс. Уилсън спрямо неустановените две английски двойки, отправянето на обидни думи, точно описание на жестовете му дават свид. Георгиев, В. Тодоров, конфликтът е бил възприет по-слабо в първата му част от персонала на заведението. Безспорно е установено, че неустановеният англичанин, провокиран от действията на подс. Уилсън и Томпсън е излязъл навън, подгонил ги и бил уцелен с бирени бутилки. Сам той се сдобил с такива от фризера и отново излязъл. Междувременно подс. Уилсън и свид. Томпсън извикали приятелите си и заедно с тях се върнали до “Биг Бенс”.

В този момент подс. Шийлдс бил забелязан от седящия на маса в заведението свид. Иванов- “Тогава Мартин отиде да ги разтървава, само им говореше отстрани... Видях как русото момче, което е подсъдимо с ръка удари Мартин.”.

За това е категоричен и самият пострадал – “Когато излязох на улицата видях човек срещу мене и това беше последното нещо, което си спомням. Видях го може би на около 3 м. от мен, в лице, но останалото не си го спомням. Нещото което си спомням за инцидента е, човек който замахна да ме удари с ръка. Това е последното нещо, което видях. Видях му само лицето, запомних го, мога да го опиша. Беше със светла коса, с месести устни и видимо по-голям, по-едър от мен. Това лице днес присъства в залата /посочва подс.Шийлдс/.”.

Именно поради взаимното допълване на показанията на свид. Мартин Георгиев с тези на свид. Иванов, Бонзуков, Артюнян, възприели от различни позиции един и същи факт – на насяне на първия удар от страна на подс. Шийлдс с ръка спрямо пострадалия, съдът прие този елемент от фактическата обстановка. Налице са показания, произтичащи от непредубедени и обективни очевидци на случилото се, които проверени сами за себе си и в съвкупността съдът счете за достоверни.

За действията на подс. Уилсън спрямо пострадалия са налице доказателства от страна на очевидците извън заведението – Артюнян, Бонзуков, Дянков, Дончев.

Свид. Йорданов твърди - “Когато замахнах със стирката лицата се спряха, не посмях да ударя никой и тогава видях лицата им…Лицата ги помня от заведението, защото преди това си поръчаха 5 минути преди инцидента. Това лице, което хвърли камъка преди това не съм го виждал. С абсолютна сигурност мога да позная лицето, което хвърли камъка.”.

В изявлението си по време на разпознаването по сл.д. – 149, свид. В. Тодоров сочи, че подс. Уилсън е съборил Мартин “и заедно с момчето с бялата тениска и другото с черната тениска ритаха Мартин.”.

Към преките доказателства за участието на подс. Уилсън следва да се добавят и производните, вторични доказателства, извлечени от разпита на свид. Дилов. Същият преразказва съобщеното от по-възрастните фенове на “Ливърпул” дошли в хотела, непосредствено преди идването на полицейския екип. Английските туристи са посочили като участници в сбиването лицата от стая 421, които познавали от хотела. Такива са били събрани и на мястото на случилото се от други свидетел очевидец – английски гражданин, който първи е насочил органите на реда към хотел “Кристал”. Съобщеното от свид. В. Тодоров за номера на стаята в с.з. - 412, който очевидецът е посочил, е комбинация от същите числа, включени в числото 421, действителният номер на стаята на подс. Уилсън и свид. Томпсън. В тази посока и като косвено доказателство за присъствието на подс. Уилсън на местопроизшествието са данните за времето, в което той се е опитал да се прибере в хотела – след приключване на инцидента и преди идването на служителите на полицията.

СМЕ установява ожулвания и кръвонасядания по тялото на пострадалия, които обвързани със свидетелските показания на очевидците, произтичат от преки удари по лицето и в лявата раменна област. Удари, нанесени от подс. Шийлдс в областта на лицето, и от подс. Уилсън и свид. Томпсън в областта на главата и по тялото на пострадалия.

Основен елемент в хода на съдебното следствие бяха поставените въпросите за начина на организация и конкретните действия по провеждане на първоначалните разпознавания. В пренията по същество страните изразиха различни становище за стойността на проведените на 30.05.2005г. разпознавания.

По делото с дата 30.05.2005г. са приложени протоколи за разпознавания – л. 149-165. Във всички тях е отразено, че се извършват от следовател по сл. д. 1083/2005г. по описа на ОСС Варна. Следствено дело № 1083/05г. е образувано на същия ден срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 115 вр. чл. 18 ал. 1 от НК.

Три от разпознаванията са свързани с действията на свид. Томпсън – предявен за разпознаване на свид. Скацков - и разпознат като клиент на заведението, на свид. В. Тодоров – и разпознат като лице, което е ритало пострадалия, докато е бил на земята, и на свид. Крумова – и разпознат като едно от момчетата с черни тениски в заведението и като лице, което е било до Мартин, след като той е бил вече на земята. Доколкото по отношение на свид. Томпсън делото е приключило с влязло в сила споразумение неговите фактически действия следва да бъдат изследвани доколкото са обвързани с действията на подсъдимите.

Подс. Шийлдс и Уилсън и свид. Томпсън са били задържани в Пето РПУ по ЗМВР. Налице са заповедите за полицейско задържане на лице, надлежно попълнени и подписани от подсъдимите под текста, че са запознати с правото за обжалват незабавно задържането и с правото на адвокатска защита. Подс. Шийлдс сам е написал името си на латиница. Тъй като задържаните лица не владеят български език, те незабавно са били информирани за основанията за задържането им на разбираем за тях език, според нормата на чл. 70 ал. 3 от ЗМВР. Обясненията на подсъдимите, че това не е било сторено, съдът не кредитира, с оглед показанията на свид. Павлова, С. Димитров и съставените документи. Подсъдимите заявяват, че са били в непрекъснат контакт са представителката на туроператорска фирма, която от своя страна уведомила посолството на държавата, чиито граждани са били. Видно от протокола за обиск и изземване преводач е присъствал в Пето РПУ в 13.45ч. и е превел обяснението на подс. Уилсън за намереното в него вещество на български език. В този протокол подс. Уилсън също лично е написал името и адреса си на латиница, пряко доказателство, че съдържанието му е било известно.

В три от разпознаванията е бил поставен за разпознаване подс. Уилсън. Тези действия са предхождани от проведени разпити на разпознаващите лица, в които те са посочили белезите, които помнят и действията, с които свързват лицето. Бил категорично разпознат от свид. В. Тодоров по външни белези – телосложение, прическа, общ вид и са отразени възприятията на свидетеля от конкретните действия на това лице – “хвърляше бутилки, целеше към заведението някакви бутилки, но те не успяха да стигнат до заведението. Той събори Мартин, и заедно с момчето с бялата тениска и другото с черната тениска ритаха Мартин.”. Свидетелят е категоричен и в с.з..

Свид. П. Скацков – разпознава подс. Уилсън по прическата, физиономията, устните. Твърди, че е запомнил лицето тъй като няколко пъти си поръчвал и го е огледал. Свидетелят сочи – “Той като че ли беше в основата да се скарат англичаните помежду си и да почнат да се замерват. По отношение на Мартин не съм видял да го удря.”. Свидетелят е категоричен и в с.з.

Свид. Крумова в проведеното разпознаване си спомня подс. Уилсън, че е стоял в заведението и е говорил на висок тон. Отразено е, че не е сигурна, че това е точно лицето с номер 3 - подс. Уилсън. В с.з. сочи, че когато е видяла Мартин на земята около него имало около 3-4 момчета, които го ритали. Свидетелката заяви, че подс. Уилсън е бил в заведението и участвал в скарването с клиентите – “Не съм видял другия подсъдим да е участвал в побоя.”, малко по-нататък в разпита си посочи – “ …подс. Уилсън. Той беше на улицата, сред момчетата, които ритаха Мартин….Нямам такъв спомен по нататък в развитието на събитията да е взел участие.”. Фактите, в които свидетелката не е категорична се изясниха чрез разпита в с.з. на останалите очевидци.

На този първоначален етап на разследването са били извършени и три разпознавания, при които подс. Шийлдс е бил поставен за разпознаване.

Свид. Крумова била абсолютно категорична, че подс. Шийлдс и лицето, което “удари Мартин с камък по главата.”. Свидетелката го разпознава по изражението, русата коса, по телосложението и ръста. В с.з. свидетелката не разпозна подписа си на листа, следващ отразените по разпознаването действия – л. 156. След предявяване на л. 160, следващ проведено от свид. Йорданов разпознаване – свидетелката видя подписа си. Това обстоятелство бе счетено от защитата на подс. Шийлдс като едно от сочещите за опорочаване на извършеното от свид. Крумова разпознаване. Вдействителност при отчитане на самостоятелността на листите, по които са положени подписите на лицата, присъствали на разпознаванията, техниката на подшиване на делото и близостта на имената на двамата свидетели – Даниела и Данаил – очевидна е допуснатата грешка при подреждане на листите. На базата на това обстоятелство не могат да бъдат правени изводи за допуснати процесуални нарушения, още повече съществени. Налице са три подписани от свидетелката Крумова протокола за разпознавания, които съдържат собствените й изявления и имат пълна доказателствена стойност.

Свид. Искрен Иванов в проведеното разпознаване не е сигурен, че подс. Шийлдс е лицето, което е ударило пострадалия с юмрук в главата. Твърди, че прилича на него, но не е сигурен. В с.з. свидетелят е категоричен – “Видях как русото момче, което е подсъдимо с ръка удари Мартин…В близост имаше високо едро момче с бяла фланелка и това е подсъдимия, който е с русата коса. Той не е много висок, но е по-висок от мен. Категоричен съм, че това беше подсъдимият.”. След запознаване с протокола за разпознаване от следствието свидетелят заяви, че в момента е по-спокоен отколкото е бил при проведеното разпознаване, когато се е чувствал притеснен. Свид. Иванов заяви, че нищо не е повлияло на впечатленията му и дори посочи настъпилата във външния вид на подсъдимия промяна – че е отслабнал, обстоятелство за което бяха категорични и много от останалите свидетели – напр. свид. Тодоров, включително и от администрацията на хотела.

Другият свидетел, участвал в разпознаване е свид. Йорданов – познал е подс. Шийлдс по телосложението. “Въпреки, че само отзад го видях го запомних. Той хвърли камък със сила и от високо върху главата на Мартин, който беше повален на земята.”. В с.з. свидетелят подробно обясни в какво положение и на кое място в заведението се е намирал, когато за първи път е видял подс. Шийлдс. Описа действията си с носената от него стирка по отношение на трите момчета около падналия на земята пострадал. Появата на свид. Йорданов и опита му да отблъсне нападателите е фиксирана и чрез показанията на свид. Дачев и Катранджиев. Свид. Йорданов пред съда твърди, че с абсолютна сигурност може да познае лицето, което е хвърлило камъка, тъй като към първоначалните му впечатления от подсъдимия в профил и гръб, са се добавили и тези от лицата на подсъдимите в момента, когато е бил срещу тях – замахвайки със стирката. Не са налице основания за разколебаване доказателственото значение на показанията на свидетеля, още повече те са обвързани останалите доказателства по делото.

В гореописаните разпознавания са участвали подс. Шийлдс и Уилсън. Спрямо тях не е било образувано предварително производство. Във воденото такова те са били задържани не с постановление на водещия разследването за привличане в качеството на заподозрян или обвиняем и за органите на досъдебното производство не е било налице задължението да им осигурят служебен защитник за участие в отделните разпознавания. В действията на 31.05.2005г. по привличането на подсъдимите в качеството им на заподозрени и постановяване на предварителното им задържане следователят е допуснал упълномощеният от двамата подсъдими защитник, който е присъствал на проведените действия в това качество. Неоснователни са възраженията, че и тогава не бил присъствал защитник, тъй като по-горе в разпита не било отразено участието му. Поставените подписи и приложените пълномощни са категорични в обратния смисъл.

По време на разпознаванията е присъствал преводач и той е превеждал както значението на извършеното, така и изявленията на разпознаващото лице. В полза на този извод съдът приема обясненията на подс. Уилсън, който добре помни позицията на свид. Крумова, обясненията на подс. Шийлдс, който казва, че преводачът го е питал дали възразява. Очевидно е била предоставена възможност за възражения. В протоколите за разпознавания без постъпване на възражения или каквито и да е искания, са положени подписите на девет лица, след като съдържанието е било продиктувано, прочетено, преведено и вярно отразено.

Не подлежат на кредитиране обясненията на подсъдимите, че са участвали в разпознаванията с един и същ номер – в с.з. при предявяване на документите те разпознаха подписите си срещу различни номера, съответстващи от друга страна на номера, разпознат от отделните свидетели.

За органите на досъдебното производство не съществува законово задължение нито по НПК нито по Инструкция № 1 от 22.03.2004 г. за работата и взаимодействието на органите на предварителното разследване при извършване на разпознаване на лице да му предоставят възможност сам да избере номера, под който да протече идентификацията му.

Като криминалистична тактика във връзка с извършване на разпознаването е известно предоставянето на възможност разпознаващото лице да заеме по свое усмотрение място сред предявените лица. В случая обаче на подс. Уисън е била дадена възможност сам да определи мястото, на което да застане, след като е пожелал да са премести – видно от обясненията му. Подс. Шийлдс бил съпоставен с други три лица, облечени в бели блузи. В протоколът на л. 155 от сл.д. изрично е вписано, че е поискал да размени бялата си тениска с бялата блуза на лицето с №1. Подс. Шийлдс също потвърждава, че такава възможност му е била предоставена. Факти, които съдът цени като пряко доказателство за осъзнаването от страна на подсъдимите на значението на извършваните действия, за пълното гарантиране на интересите им и предоставяне възможности по тяхно искане за активното им участие.

Видно от протоколите по делото – изискванията на чл. 144 и чл. 145 от НПК са били спазени. Всички свидетели, разпознаващи лица първо са били разпитани от следователя, като са посочили при какви обстоятелства са възприели участниците в действията, по какви белези могат да ги разпознаят. Взети са били мерки да не се допусне предварителен контакт между разпознавани и разпознаващи. В присъствието на поемни лица всеки от подсъдимите е бил съпоставен с по три лица. Доколко лицата са били със сходна външност е обстоятелство, което може да се извлече от други обективирани факти. Според индивидуалността на разпознаващото лице – интелект, емоционалност на мисленето, лична субективна оценка към едни и същи лица за притежаваните от тях физически качества, критерият “сходна външност” има относително според субекта съдържание. Законът предвижда представените заедно с разпознаваното лице други лица по възможност да имат сходна външност. Видно от отразеното в протоколите представени са били по трима мъже от възрастовата група на подсъдимите, сходно облечени. Свид. Тодоров е видял лицата да имат сходна външност. Свид. Крумова описва, че заедно с подс. Шийлдс е възприела и още едно русо момче, което сравнявано с подсъдимия било малко по-ниско и не изглеждало така, според нея лицата не са имали сходна външност. Свид. Йорданов е видял в разменен ред същите лица, но не е сигурен да е имало други лица с русолява коса, но според него едно от момчетата е било сходно по височина и килограми с подс. Шийлдс. Свидетелските показания дават възможност да се приеме, че органите на досъдебното производство са положили усилия да съпоставят сходни с подс. Шийлдс лица. Свид. Томпсън разказва, че на останалите също сложили очила – осигурен е бил специфичния за него елемент на външния облик.

По отношение на подс. Уилсън този факт не е оспорван. Подчертава се единствено националната принадлежност на представените с него лица. Подсъдимият сочи, че съзнателно е заговарял осигурените за разпознаване три лица, за да разбере дали са англичани - “Приближих се до тях, исках да проверя дали са англичани и ги заговорих, те само ме гледаха…” Очевидно само от външните белези на хората не е било възможно и той самия да се разбере какви са по националност. Говорът на лицата и за подс. Шийлдс е бил водещ при формирането на представите му, че лицата в стаята за разпознаване са българи. Държавата на която подсъдимите са граждани не предполага външни физически специфики, които да ги отличават от българските граждани – като цвят на кожата, форма на очите, ръст. За съда и страните в производството стана видна коренната разлика във външността на двамата подсъдими, както и на останалите разпитани по делото английски граждани. Поради изложените изводи съдът не счита, че съпоставянето на подсъдимите за разпознаване редом с български граждани е ограничило правата им, подвело разпознаващите лица или по какъвто и да е начин е опорочило проведените действия.

Защитниците намират, че доказателство за недостоверността на протоколите за разпознаване е фактът, че е отразено времетраене на съответното действие от 5 минути. Според тях в това време не е възможно да се вместят техническите действия по извършването му. С оглед свидетелските показания и обясненията на подсъдимите – разпознаванията са били извършване бързо. Видно от протоколите първо са извършени разпознавания, в които е бил представен свид. Томпсън, след това подс. Шийлдс и накрая подс. Уилсън. Действията са през интервали също по пет минути, през което време е извеждано едното и въвеждано другото разпознавано лице. В рамките на разпознаването лицата не са правили възражения или искания, отразени са само изявленията на разпознаващия, а протоколът е воден на компютър с отразяване на промените в номерата на представените лица и името на разпознаващия. Именно поради това съдът счита, че отразеното време обективно съответства на извършените действия. В тази посо