Гледай сега, пропускаш няколко важни момента в цялата история.

1. Роналдо официално НИКОГА не поискал трансфер. Не, че щяха да го пуснат на момента, но може би щеше и да се стигне до това. Но повтарям, ТОЙ НЕ Е ЗАЯВЯВАЛ, ЧЕ ИСКА ДА СЕ МАХА! Имаше някакви недомлъвки под надслова "Искам да играя един ден за Реал, щото майка ми така си пожела етц етц" ама на хора с неговия манталитет такива изказвания са им простени. Емоционални хора са, живеят от и за момента. А безбройните там вестникарски измислици и други медийни плюнки не би трябвало да си вземат насериозно от един здравомислещ човек. Единствените, които открито заявиха нещо пред медиите бяха Калдерон и Шустер. И двамата заявиха многократно, че много искат да имат Роналдо в отбора си, но оферта така и не беше отправена.

2. Едва след като ФИФА принципно взе страната на Роналдо в горния случай (хайде да не се впускам в тъпото изказване на алпийския пастир Блатер), Фъргюсън обяви, че Юнайтед са отправили официална оферта към клуба на един играч, който е основната трансферна цел за сезона, без дори да назовава име. И това ли е забранено? Информацията, че това е Бербатов, изтече по неофициален път. Един от скандинавските фенклубове го обяви след редовната фенска раздумка на членове на клуба с Фърги. Шотландецът беше бесен, а фенклубът официално се извини за тази издънка. А какво направи Леви? В типично еврейски стил първо закова цената на Митко на 30 милиона, а после отиде да се оплаква на ФА от Юнайтед и Ливърпул, че видите ли, мътели главите на нападателите му. Ето това ако не е лицемерие, кое тогава???

В крайна сметка перфектен край на сагата, най-вече за Леви. Изкрънка 3/4 милиона отгоре плюс Кембъл за цяла година.

__________________

MARADONA GOOD
PELE BETTER
GEORGE BEST