Отново бяхме близо да ни провали манталитетът и слабото посрещане, но този път бяхме твърде добри и всички играха на високо ниво. Руснаците с такава игра биха имали сериозни шансове дори срещу бразилците - разнообразни атаки (особено през центъра, явно са гледали как САЩ ни биха), мощен сервис и вероломно посрещане, но в случая се оказахме една идея по-ефективни от тях. Причината да загубим двата гейма беше в няколко неотразени топки от посрещане, най-вече заради дежурния виновник Матей, който накрая на четвъртия гейм не успя да върне сервис на Хамутских, изпълнен без отскок (нещо като Христо Цветанов, ама още по-слаб). Иначе в атака голямо браво на Владо Николов, тука някои "спецове" бяха казали, че Владо не трябва да попада дори в групата на България, но в последно време атаките му са се развили много и вече не е същият блъскач като едно време - днес на два-три пъти пусна топки елегантно над блокадата, а в същото време хващаше остри диагонали без проблем. Жеков изигра най-добрия си мач от години и често матираше руската блокада като изпращаше Пламен или Матей на единична в ъгъла, докато ушанките чакаха в центъра. За Матей няма какво да говорим, макар че малкото му (3-4) грешки дойдоха все във важни моменти, включително за 2-5 в петия. Впрочем в онзи момент всичко говореше, че ще рухнем психически, момчетата изглеждаха сломени, но след това при 3-5 се разигра точката на мача, в която имаше няколко незавършени атаки и накрая зверска блокада на Матей. Това се оказа и решаващият момент.

Does anybody feel this way?
Does anybody feel like I do?