Не са даденост, защото не следват никаква необходимост, а са създадени от чистата случайност. Ако футболните правила (примерно) не бяха случайност, те щяха да присъстват по различен начин в много култури, но те присъстват по един строго определен начин в една конкретна култура. Те не са НУЖНИ никому, следователно са създадени изцяло на случаен принцип. И следователно един нападател не може да усеща необходимост като ги върши, защото ударът по топката не е въпрос на култура (както са правилата на играта), ами на природа. Следователно ударът не е даденост.

Ами напротив, случайност е. Ти взимаш само наличието на говорене, което е осъзната необходимост, но тя следва от напълно случайни фактори - например че говорим на един и същи език, че се интересуваме от едно и също и пр. Във всичко това няма никаква необходимост, а единствено случайност. Ние с тебе не сме даденост. Не бъркай наличието на логика и наличието на необходимост. Това да вършиш нещо логично не значи, че това нещо е свършено по необходимост, тъй като логиката сама по себе си отрича случайността, но тя работи именно при условия, установени от случайността. Рамките и правилата са конвенция, тоест нещо, което сме приели, че трябва да бъде вярно и сме си го внушили достатъчно добре. Случайността сама по себе си е отвъд правилата.

He simply doesn't know what to do as a coach besides yelling "C'mon, play!", "Tufleci", etc.