|
Имало Едно Време...
...едно далечно и митично, изпълнено с потайности и холандци царство. То се наричало Царството на Несбъднатите Мечти. Царството на Несбъднатите Мечти било малко, китно и спретнато, с неособено кадърна, но преданна и красиво биеща се армия. Цар Жоан управлявал от няколко години, след като бил избран по демократичен път(въпреки, че е царство, то се отличавало, че било демократично царство) от повечето от населението, но въпреки това много други жители, с удоволствие биха вечеряли с главата на царството, обилно залята с доматен сос. Самият цар събрал основните си гласове, след като обещал да доведе красивата принцеса Дейвида Бек. Тъй като Царството на Несбъднатите Мечти се намирало в един красив и миролюбив свят, армията не се занимавала с масови боеве по далечни поля, а единадесетина смели рицари се изправяли лице в лице с врага и боят се решавал в рамките на около два часа.
Царството на Несбъднатите Мечти от край време мразело една немного далечна република - Републиката(на Галактиката, нищо общо с Хан Соло и Люк Скайуокър). Републиката, пък от своя страна се предвождала от крал Пере С(С-латинската цифра за 100. Пере Стотни). Двете армии често се срещали, като изпращали писма по новинара Фернандо, и бързоногия му кон Рено. Но приказката е за Царството на Жоан. Жоан бил добър цар, който редовно обикалял другите царства, за да търси рицари, достойни за неговият орден. В армията му имало африканци, холандци, но най-вече бразилци. Те всички достойно носели на гърдите си ордена на Жоан'д'Арк. И за да завършим с историята - генералът на армията бил ген. Рийк. А сега настоящето:
Последната битка на Царството позорно не беше спечелена от никого и ген. Рийк беше бесен:
- Не ви е срам! Тази мизерна армия от Виктория не можете да победите! Излагате ме пред целия свят, нещастници! Някой да иска к'ола? Да не се повтаря повече!
- Но всичко опитали ние - отвърна млад, снажен, но най-вече черен мъж с дълга коса - просто късмет нямали.
- Когато се изправите в истинска битка, в Континента, късмета няма значение - продължи генерала. - Помните какво стана миналото лято, нали?
- Имаше фал - отвърна небрежно също небръснат младеж с ръкавици.
- Момчета, ако продължавате така до никъде няма да стигнем. Внимавайте какво правите, че може да не получите заплата!
- Аз! - отвърна грозен и сакат рицар, и посегна към к'олата. Рицарят Габри по принцип загрява бавно, но останалите си го обичат.
- Нима? А, сетих се, генерале, детски помощи получават ли се?
- Но ти нямаш деца?
- Аз питам за мен - отвърна голобрадо момче, на име Лионел.
- Ти детски не ти трябва - отвърна чернокожият, на име Рьон. - Не ходиш по дискотеки, не пиеш, даже на стадион не знам как пускат тебе без придружител.
И точно когато щеше да почне масово сбиване в залата влезе цар Жоан'д'Арк. Всички, насядали около кръглата маса се изправиха, а Габри, седнал на стол в ъгъла, възможно най-далече от всички, също се изправи, но след около десетина минути. Цар Жоан водеше двама рицаря, единият Мар Кван, другият - Санти.
- Сърдити са ти, не успях да ги изкарам от стаите им, бяха се нагълтали с витамин С и се кълняха, че ако не дойдеш до 5 секунди ще скочат от прозореца. - каза царят на Рийк
- Но те са... чакай, нали каза, че не си могъл да ги изкараш от стаите им?
- Ами да, очевидно ти не дойде и те се хвърлиха от прозореца. Нали знаеш, че ги настанихме на партера. Както и да е, искат да говорят с теб.
- Няма да говорим с него, сърдити сме му! - отвърна приличния на холандец Мар Кван
- Нали до преди пет минути твърдяхте, че искахте да говорите с него?
- Да, но с посредник.
- Ами добре, аз ще се правя на преводач, но вие си говорете на вашият си език.
- Не може, така е неморално. Трябва да говорим на различни езици - продължи Кван - аз знам само вашият и холандски. Ще говоря на холандски
- Аз и така ще те разб... - започна Рийк, но прекъсна след ритник в коляното.
- Добре, започвайте - подкани ги царя.
- Какво искате - попита Рийк
- Искаме да играем - каза на холандски Кван.
- Добре.
- Съгласни сме.
След като двамата рицари си тръгнаха, в залата останаха всички останали рицари:
- Окей, момчета. Искам когато излизате на някоя арена, да се биете мъжки, не като онзи, шведа - и посочи с пръст спящия Хенри - и внимавайте, че трябва да сечелим шампионата, както и турнира на Континента. Колкото до Купата на Краля на Републиката, тази година го оставете на другите. Мисля, че се разбрахме, нали?
- Да - каза Лионел
- Да - потвърди Рьон
- Аз говоря немски - сети се Габри
- Щом е така, приятна почивка, внимавайте с момичетата, Лио - не харчи много пари за Плейстейшъна, Габри - можеш да почваш да вечеряш(независимо, че беше около 5 следобед, докато Габри асимилира чутото щеше да стане време за вечеря).
Всички станаха от залата и си тръгнаха, а в нея останаха само двама, единият дълбоко замислен, а другият дълбоко спящ. След две минути най-добрите и предани рицари в армията - сър Карлсен и сър Шавио се върнаха и обръснаха веждите на спящия Хенри.
/следва история за Кралството на Републиката. След следващият скучен кръг в Примера Дивизион/
...
С каквито се събираш, такива са ти приятелите
|
Primera In Fairy Tales
