|
|
| Тема |
 За личността на "БАЙ ХУЙ" |
|
| Автор | д-p Ивaнoв (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 17.05.03 10:22 |
|
|
|
Добър ден, името ми е д-р Иванов и работя като завеждащ психиатричния диспансер на 4-ти килпметър. В богатата си практика съм се срещал с какви ли не случаи, бил съм свидетел да големи лични трагедии, но една от тях се е запечатала завинаги в съзнанието ми. Преди около година бях дежурен в отделението когато ме извиакха по спешност. Ставаше дума за едно младо момче с агресивно поведение и съмнения за деменция. Името му не мога да спомена, защото статутът ми на лекар не го позволява, но това е без значение. Лечението на това момче продължи около месец, за което време се запознах в детайли с неговата история. Оказа се, че той от малък бил с изявени хомосексуални влечения, но години наред страдал от това, срамувал се от себе си и търсел отдушник. Имал спорадични връзки с други момчета, но нямал духовната сила да им се отдаде. Веднъж бил на гости при свой приятел, където група мъже се били събрали да гледат футболното дерби Арсенал-Манчестър Юнайтед. Моят пациент бил в сексуални отношения с един от присъстващите и в почивката на мача практикували орална любов. Същият този човек обаче споменал на останалите за заниманията си, което предизвикало смях и недостойни подмятания към моя пациент. Той обиден и разплакан си тръгнал, но в тъмния коридор на блока бил застигнат от един от гостите и там бил брутално и неколкократно изнасилван. Въпросният човек бил с фланелка на Манчестер Юнайтеб, която се запечатала в съзнанието на момчето. То било прието по спешност в "Пирогов" с множество разкъсвания в областта на ануса и лечението му продължило няколко месеца. Но дори и този инцидент да нямал отражения върху тялото му, душата на момчето била разбита. От тогава започнало развитието и на дълго потисканите психически проблеми, а днес той, макар и сред нас, не е в състояние напълно да се социализира. Разбрах, че това момче пише тук под псевдоним БАЙ ХУЙ и аз ви моля да имаъте търпение и съчувствие към него. Той е преживял много и нека бъдем хора, нака да му подадем ръка, а не да му се присмиваме ! Моля ви.
| |
| |
| 
|
|
