|
Навремето в Манчестър Юнайтед имаше един дефанзивен халф на име Реми Моузис, който бе закупен от Уест Бром през 1981 година. Спомних си за него, след като някои сайтове и вестници обърнаха гръб на темата “Бекъм” и се съсредоточиха върху това кой ще бъде заместникът на Рой Кийн в халфовата линия на Юнайтед идния сезон. Поредното име в списъка за покупки е Дженаро Гатузо от Милан, но само преди две седмици се говореше за Макелеле от Реал (Мадрид).
Разбира се, Моузис не беше добър колкото споменатите по-горе, но изпълняваше същата функция - това, което испанците наричат “El perro de caza” (куче пазач). Става дума за халфа, който върши черната работа, разбива играта на противниците, отнема топката и я доставя в краката на по-надарените от него съотборници, които пазят енергия за атакуващите ходове.
Кийн се радва на голямо внимание заради нелошите си атакуващи умения и характера си, но като цяло тези момчета са механиците в машинното, които си цапат ръцете, за да плува корабът напред. Те са представители на благородна порода, която рядко получава похвала. Интересното е, че съвсем наскоро те най-после започнаха да привличат внимание. Зидан и Роналдо например заявиха, че най-важният играч на Реал е Клод Макелеле.
Възниква обаче въпросът какво точно разбираме под халфова линия. Предпочитаният шаблон, поне в Испания през настоящия сезон, е да се наредят двама играчи в зоната, която грубо може да се охарактеризира като център на бойните действия, а на всяко крило да се прати по още един играч, който в миналото щяхме да наречем крило, но днес е просто притурка към офанзивния отдел. Показателно е, че най-успешните тимове този сезон са онези, които налучкаха точния баланс между красавицата и звяра в централната двойка халфове. Реал може да има най-добрия разрушител, но един от проблемите този сезон бе това кой да му партнира. Зидан отговаря на представата за универсалния полузащитник и е лесно той да бъде окачествен като “централен”. Най-ценното му качество обаче е способността му да се появява във всяка една част на терена. Така че за да постигне някаква стабилност сред това свободно движение, Дел Боске често пуска Флавио до Макелеле с противоречиви резултати. Когато в централната зона се появява Гути, всичко се получава много по-добре.
Валенсия се срива стремглаво, въпреки че има куче пазач. Рубен Бараха бележи голове, но всъщност е по-сложен представител на тази порода. Балансът в полузащитата обаче е нарушен, подобно на този в Мадрид. Аймар е атакуващ халф, който обича да скита свободно, така че на Бараха му липсва един по-съзидателен партньор в идеалния център на терена.
Изненадата на сезона - Реал Сосиедад - притежава идеалната двойка халфове. Хаби Алонсо дебютира в националния отбор срещу Еквадор и се представи така, сякаш е там от десет години. На клубно равнище, докато той дирижира действията на съиграчите си, Микел Аранбуру носи варта и тухлите.
Другият сериозен претендент за короната, Депортиво, също няма проблеми в тази зона на игрището. Ветеранът Мауро Силва е елегантен футболист, но и майстор на изкуството на предвиждането и разрушаването. В същото време Серхио кръжи наоколо, изпълнявайки същите функции, но с двойно по-голяма бързина. В резултат на това Валерон, който според някои наблюдатели е най-добрият и най-хитър испански футболист, може да си върши спокойно работата. Не е чудно, че Рой Макай получава много удобни топки - подавачите могат да се съсредоточат върху това да му подават.
Барса показва всевъзможни слабости цял сезон, но основният проблем е в средата. Луис Енрике би могъл да играе там, но той често се включва в атака. Затова в центъра остават Филип Коку и Шави. Те са прилични футболисти, но страдат от криза на самоличността. Кой е съзидател и кой убиец? На теория Шави трябва да е плеймейкър, но той често върши мръсната работа. Коку прави същото, но наопаки. Произтичащата от това шизофрения обяснява страданията на Барса през сезона.
Фил Бол
BeQuickOrBeDead
|
За кучетата в средата на терена
