Може да е прекалено, но думите си назад не взимам. Всичко, което ненавиждам във футбола, е концентрирано там. Всичките гадости. Идеалист съм по отношение на футбола - може да е наивно, но е честно. Отбора не го мразя - когато победи Ювентус на финала преди няколко години, бях за него. Но тогава още ги нямаше всичките гадости. Сега няма нито един футболист на Реал, който да ми е дори симпатичен (опс, Мориентес). Няма нито един с поне малко достойнство - почнат ли да падат, са жалка картинка. С изключение на Зидан всички са пълни лигльовци, но той пък е злобар. Те дори нямат и футболни фигури - масово приличат на балетмайстори, все едно от един калъп са вадени. Изключенията - Карлос, Йеро, Салгадо - са на другата крайност. Затова когато бива притиснат, Реал заприличва на сбирщина от педали и рендета - едните лягат и се жалват при всеки досег, а другите ритат наред. Научени са да получават каквото си поискат и когато не стане, не подбират средства.
Едно време не обичах Платини, защото също нямаше футболна фигура. Беше много добър, но беше фаворизиран. За мен Тигана беше истинският играч в средата на терена. Правуйчо ми, който на младини е бил футболист, казваше нещо от сорта, че Платини е като бакалин с талант - хем не прилича на нищо, хем прави неща, които другите не могат. Сега това - да изглеждаш сякаш случайно си попаднал на терена - става доста по-масово, но в Реал е доведено до абсурд.
А Ювентус няма капка шанс срещу Реал - италианците на тоя етап могат да спират съперника само с грубости и съдийска подкрепа. Ако ме опровергаят, готов съм да им простя всичко. Както казва един приятел - и за дявола съм срещу Реал. Защо ли? Ми щото са по-кофти от дявола.
******************************
I stand alone...
soon will be gone...
|