начинът на игра на Бербатов от ЦСКА до Манчестър Юнайтед не се е променил - промени се качеството, самочувствието му. Все още играе по същия начин, спокойно, обмислено, избухва когато трябва - никой малоумник от критикарите му не е погледнал колко тича на мач(освен в избрани мачове), колко топки е откраднал, как при контраатаки, когато крилото напредва покрай тъча, Бербатов надбягва всички и защитници, и съотборници и веднага намира най-добрата позиция и накрая "ама той вкара на празна врата така и аз мога"....
В европейското в португалия играхме с Италия, които две години по-късно станаха световни шампиони, Швеция и Дания, които минаха в следващата фаза. Вкарахме един гол от дузпа. Бербатов ли трябва да мъкне целия отбор на гърба си? И защо сравняваш Бербатов със Стоичков? Защо не го сравниш с Кривия, с Тошко Янчев, със Здравко Лазаров, с Предраг Пажин или който и да е друг в националния отбор от неговото време? Защо Мартин Петров не мъкна отбора на гърба, и той беше там, и той играе във Висшата лига? Защо Стилян не мъкна националния, а избяга и после се върна и двата пъти като путка. Що него не го псува никой, че е мишка и се скри и предаде родината?
Бербатов не е правил велики мачове за национала, защото национала не е правил велики мачове за периода му. Вкарвал е велики голове, но за велик мач ти трябват съотборници. И Стоичков не е правил велики мачове сам самичък. Емо Костадинов вкара два на Франция и ни прати на световното, ама Пенев му даде велик пас, а и Емо си я поведе като бек от деца "Център" преди да я забие на Лама. На световното нито един от головете на Стоичков не си го изработи изцяло сам, винаги получаваше невероятни пасове от халфовете. Бербатов като няма зад него един, дето може да му я пусне правилно на 20 метра - как да вкара гол като на Мексико или Аржентина?
И отново, за себе си, защо се опитвам да обясня как се играе футбол на човек, дето сигурно за 40-те си години тъжен живот е избягал общо 1 км. в гонене на автобуси
|