Гледаш от гледната точка на политиката "вие и либералите", а не от човешка. Хората са различни, въпросът е, че не всички могат да проумеят, че са различни. И да, афганистанските жени и африканските деца със сигурност не им харесва да ги млатят по главата докато ги шибат в гъза и съответно да ядат три пъти, ама седмично.

А правото - занимаваш се с него, но много добре знаеш, че то не решава всичко и навсякъде. Гледал си "Нос Страх" предполагам? Е там жената на адвоката му го казва много добре, когато Макс Кейди им отрови кучето пред децата, но естествено нямаше как да се докаже като за пред съда. "Аз имам доказателство, че е Кейди. Имам доказателство. Може да не е такова, каквото ти би желал. Нямам факти, нямам свидетелски показания. Но аз просто ЗНАМ. Що за човек си ти? Става въпрос за твоето семейство. Марилин (кучето) беше част от семейството ти. И какво, ще търсиш подкрепящи казуси и ще подготвяш пледоарии?" Та по същия начин бих те попитал - колко африкански деца трябва да видиш и да им преброиш всички кости в тялото и колко точно племенни вождове трябва да се изправят с мачете в ръка пред теб и да ти кажат "Тука е каквото аз кажа - няма Съд в Хага, няма норми, няма доказателства, няма мама, няма тате, няма Господ дори" (щото аз познавам човек (лекар), който за малко не се раздели с главата си в Етиопия преди много години при една от поредните смени на режима там, а международният му паспорт и уверенията на Червения кръст какъв е изобщо не са важали, когато черният срещу него просто е свил рамене пред документите, ухилил се доволничко и погледнал колко му е остро мачетето. В някои моменти нещата просто не зависят от теб, това е.

п.п. Сега си говорим тук абстрактно, но когато те засегне нещо ужасно ЛИЧНО, нещата се променят - ама много се променят.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите