Роден през 1594г. През 1611г. става крал на Швеция. Син и наследник на Карл IX.

Отличното образование на Густав, държавническия талант и ранното участие в държавните дела, изиграват голям роля за успеха му като шведски крал. С помощта на канцлера си Аксел Окссенстиерна осигурява вътрешна стабилност, дава привилегии на аристокрацията и прекратява Калмарската война с Дания през 1613г. Това му позволява да започне успешна война с Русия, която е принудена да му отстъпи Ингерманланд(1617).

Густав не взема участие в началото на Тридесетгодишната война. През 1621г. той възобновява войната между шведския и полския клон на династята Ваза. Първостепенната му цел е да завладее територии в Полша, които да укрепят шведската хегемония в Прибалтика, до завоюването на полска Ливония и да намали заплахата от католика Сигизмунд III, крал на Полша за протестантска Швеция.

Успехите на свещенният римски император Фердинанд II , кара Густав да влезе в Тридесетгодишната война на страната на протестантските германски принцове. През 1624г. той обещава помощ на Кристиян IV Датски в защитата на Страслунд. През 1627г. с помощта на френския пръв министър- кардинал дьо Ришельо, Густав II сключва мир с Полша в Алтрмарк, придобивайки големи територии в Ливония и няколко балтийски пристанища. Таен договор на Густав с Швеция му гарантира френским субсидии, ако той нахлуе в Германия.

Шведския крал нахлува в Померания с 13 000 армия през 1630г. Скоро силите му наброяват 40 000 души. Нашествието на Густав в Мекленбург се проваля, след като местното население отказва да се присъедини в армията му срещу имперския пълководец Валенщайн, който е новият владетел на Мекленбург. В началото на 1631г. шведско-френския съюз е подписан в Барвалд. Победените Бранденбург, Саксония и Магдебург приемат условията на краля за съюз с Швеция.

През септември 1631г. Густав разгромява имперския генерал Тили при Брайтенфелд, близо до Лайпциг и това е първата голяма протестантска победа във войната. Шведите потегляд на запад и по Коледа е превзет Майнц. Саксонска армия нахлува в Бохемия . Възобновявайки кампанията в началото на 1632г. Густав се оттегля на изток, победен през април на пътя за Лех от Тили. Шведите влизат в Бавария. Валеншайн, възстановен като имперски генерал, организира армията и принуждава Густав да се върне към Нюремберг.

Валенщайн разполага армията си наблизо и двата лагера стоят един срещу друг два месеца, без да водят решиотелно сражение. Накрая Густав напада лагера на Валенщайн, но неуспешно и се оттегля към Вюрцбург, оставяйки силен гарнизон в Нюремберг. Валенщайн превзема незащитената Саксония и принуждава Густав да потегли на север. Двете армии се срещат при Лютцен на 16 ноември. Шведите разгромяват противника, но Густав е убит по време на сражението. Оксенстиерна продължава политиката на краля при царуването на дъщеря му Кристина. В началото Йохан Банер, а след това Ленарт Торстенсон наследяват краля на бойното поле.

Ворганизацията на армията и стратегията- Густав Адолф е изпреварил времето си. Докато повечето държави разчитат на наемни войници, той изгражда постоянна национална армия, която се отличава с висок морал и изключителна дисциплина. Дълбоком религиозен, кралят иска неговите войници да се държат като праведни християни. Всяко изнасилване, мъчение или плячкосване се наказва със смърт в шведската армия. Успехите на Густав се дължат на дисциплината, малките и подвижни модули, превъзходството на огнестрелните му оръжия и личната му харизма. Въпреки ,че е заинтересуван от вътрешния просперитет на държавата му, голяма част от успехите на шведската промишленост, фискалните и административни реформи се дължат на държавния канцлер- Аксел Оксенстиерна.