Браво, моето момиче! Наистина Кюрдата не трябваше да обере чак толкова слава и реализация като футболист. Прекалено много за никаквец като него. Но както гласи поговорката - "роди ме мамо с късмет, па ме хвърли на смет". А мама му Пенка го е родила не просто с късмет, а с КЪСМЕТИЩЕ. От него е имало поне 20 по-големи футболисти, но поради едни или други стечения на обстоятелствата не са получили възможност да се реализират там, където на него му се предостави. Лесно е да играеш в Барселона в периода, когато те са няколко класи над всички отбори в Испания и сред най-силните в Европа и да завършваш усилията на световни футболни великани като Лаудруп, Куман, Хаджи, Амор, Бегиристайн, Гойкоечея и айде да не изреждам всичките от състава.
Едно и също ли е гореизброените титани да ти създават 10 чисти голови положения на всеки мач, от които ти да вкараш 1, 2 или 3 и въпреки всичко да завършиш сезона с 20-20 и няколко гола от 40 мача, или да играеш в Порто в не особено силни за него години, където чакаш от средно световно и европейско ниво играчи да ти създадат у дома 3-5 и навън 2-3 голови положения и въпреки всичко да завършиш сезона с 16-18 гола от 34 мача като не биеш дузпи и пряк свободни? Е, кой е по-добрият нападател?
Същото и в тогавашния национален - за теб играят велики играчи като Балъков, Лечков, Костадинов, Сираков, Янков и от теб се иска същото като в Барса - да им завършваш усилията и да им биеш дузпите и пряк свободните. А те покрай това да ти направят играта, успяват да се вреждат и те да вкарват по някой и друг гол. И то често, често.
Мила, коефициента на Емо Костадинов по резултатност в нац.отбор е по-висок от на Кюрдата. Нищо че Емо му е изработил поне 1/3 от головете чрез асистенции, предизвикани дузпи и пряк свободни. Е, вече не си ли отговори кой е по-великият като талант и чисто футболни качества?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите