|
Плочи се смятаха по два метода - еластично (Маркус) и нееластично, по "преразпределение на усилията". Това обаче няма отношение към определянето на товарите върху гредите - това ставаше по метода на площите, ограничени от пластичните линии в полетата. Този метод е по-близък до начина на работа на плочата в крайно гранично състояние, спрямо еластичните модели по МКЕ.
Това, което не се отчита обаче е подаваемостта на гредите. Трябва да се има в предвид и, че старите сгради с гредова конструкция са с по-високи тавани, малки полета, с по-тънки плочи и по-високи греди или пояси, стъпващи върху носещи зидове. Там този проблем не стои чак в такава степен.
Освен това, ние не "вярваме" на тази или онази програма. Да не сме някоя религиозна секта. Всяка програма работи въз основа на някаква теория, предпоставки и методи за изчисление. Има си документация, с която потребителят трябва да се запознае преди да я използва. Добре е да се решат и готови примери и да се сравнят. Винаги трябва да се проверяват получените резултати и да се подлагат на съмнение, анализ и тълкуване.
Натурни изследвания върху умалени физически модели са се правели за уникални, скъпи и значими проекти, преди да има още компютри. Още Уста Колю Фичето е правил восъчни макети на повечето си проекти, вкл. прочутия мост при Бяла. Напреженията в конструкции с определена форма и натоварване могат да се визуализират нагледно с помощта на фотоеластични материали:
Резултатът прилича доста на изохромите, които виждаме в компютърните модели. Натурните изпитвания обаче са доста скъпи. Затова, във всички индустрии масово вече се прилагат компютърни модели, даже много повече отколкото в строителството. Хората симулират дори краш-тестова на автомобили.
Разбира се, няма как да правим прототип на всяка сграда, преди да я построим, а и не е необходимо. След това обаче могат да се измерят всякакви механични параметри като премествания, деформации, а чрез тях и напреженията в конструкцията и да се сравнят със заложените в проекта. Това допринася за обогатяването на натрупаните знания и конструктивната теория.
Действителните напрежения няма как да ги предвидим, тъй като те са резулат от много и различни вероятностни величини. А честно казано, не ни и трябват. Това, което ни трябва е една оценка на горната граница, с определена вероятност за превишение, на която да сложим и едни 50% отгоре за всеки случай.
Освен това, лабораторни изпитвания на отделни елементи и възли се правят непрекъснато в цял свят. Особено, когато навлизат нови материали и конструктивни системи. Като резултат, в комбинация с теоретичните изследвания, се развиват и методите за тяхното изчисляване, които ползваме.
А това за лекаря ми звучи като вица:
Ако програмистите бяха лекари:
Пациент по телефона: Докторе, боли ме крака?
Лекар: E, как така? Имам абсолютно същия крак и при мен работи без проблеми.
Като чета обаче разсъжденията за професори шамани и вярване на програми ми идва на ум друга приказка: "Като знам какъв съм инженер, ме е страх да отида на лекар". Редактирано от Инжинера на 25.09.23 01:17.
|
Re: Кобилици в греда под насадена колона? [re: haio@abv.bg]
