|
Датаева у КТК-то чеп за зеле не ставаш ...
Ей ти най добрите КТК по ред на номерата ... а те са по принцип и най добрите ППП
КИИПовска биография на инж. Димитър Начев (CV) 2003-2012
Никога до 2003 не съм се занимавал с обществена дейност. Професионално се срешнах с проф. Карамански и той ме помоли да се включа в учредяването на нова организация, която ще се грижи за проблемите на проектантите.
Не бях член на ССКБ. Съгласих се от, уважение към професора, да помогна.
Той търсеше съмишленици за Камарата на строителните инженери, наименованието и съдържанието КИИП се появи по-късно в Народното събрание. Тук виж материала който написахме с Мария Стефанова за професора по повод 10-годишния юбилей от учредяването на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране (КИИП).
Дойде Учредителното събрание, видя ми се ужасно, дори страшно, скандали, компромати и борба за власт. Направо бях шокиран, какво ли ще раздават тук … …
Не избраха Карамански, група гадняри от София го бламираха по най-долния начин, а той заслужаваше да бъде избран. Той беше човекът, подготвил създаването на Камарата, беше работил години на ред за това като председател на ССКБ и за приемането на закона камарите от Народното Събрание. Убеден съм и днес, че ако част от членовете на Общото учредително събраниена не се бяха поддали на манипулативните внушения, днес КИИП щеше да изглежда по друг начин, разбирай по-добре…. Но професорът не се отказа, негови са думите „Не отстъпвайте от предначертаното – Камарата ще я има и аз с всички сили ще работя за изграждането й“.
Дойде Учредителното събрание на София – град, трудно успяхме да изберем за Председател проф. Т. Карамански. Моят приятел Влади Костов /вече професор/ ми каза, защо не се кандидатираш и ти, виж какви хора се блъскат, какво ще стане, добрият тон беше напълно нарушен.
Написах на един лист биография и разбира се ме избраха, бях популярен, защото работех активно в тази професия – на строитерлен инженер-проектант.
И така започнах дейността си като Зам. Председател на КИИП София град. Карамански беше изключително ентусиазиран, занимаваше се само с това, не спираше, всичко правеше сам и докладваше. Имаше много работа за вършене, но имаше съществени различия между него и Централното Ръководство. Караманси беше с чувството на създател на Закона за камарите заедно с проф. Никола Игнатиев, проф. Баязав, инж. Методи Андреев и други …
Инж. Ташков беше избран, само за да не е човек от ВИАС, заради грозните конфликти, които се разиграха по време на учредяванета от група, която тормози камарата и до днес. Отварям скоба, инж. Любомир Ташков е дългогодишен проектант конструктор, достоен за уважение наш колега и напълно заслужаваше поста, но …. ….
Тогава си казвах, колко е хубаво да си Зам. Председател, не носиш основната отговорност, нямах и съществени задължения.
До тук не бях свършил почти нищо, само слушах и подкрепях. Но случи се нещастието, нелепа смърт на 00.00.2003 (исках да видя в Уикипедия кога точно е починал, има само за Иво Карамански, егати държавата). Нямаше друга възможност, трябваше да изпълнявам ролята на Председател. Трябваше да реша, искам ли да стана Председател, или да остана Зам. Председател. Алтернативите за нов председател ми се видяха неприемливи и това оказа решаващо значение. Днес знам със сигурност, бил съм абсолютно прав, „алтернативата“ е била и беше катастрофална.
Кандидирах се и ме избраха. И така започнах да работя в полза и интерес на колегията
Редактирано от ffloyd на 26.07.23 13:59.
|
Re: Само за забавление [re: Eng.-208658]
