Здравей,
Ще си позволя няколко коментара и отговора- възможно е да се повтарям с някого, съжалявам, ако е така.
Tower 8 - за получаване на усилията, както и площта на вложената армировка в плочата над разглежданата опора (под разгл. опора ако е фундаментна плоча) от цялостния модел.
Тук колони намиращи се в края на плочата се допират до нея в оста си и по този начин периметрите на продънване са недействителни - по-малки. (колоната навлиза в плочата наполовина). - Ако отворите норматива, ще видите, периметъра на ъглови и крайни колони не се взима до края на плочата

Punching Expert - за въвеждане на усилия и армировка от Tower, въвеждане на правилно - действително моделиране на положението на опората спрямо ръба на плочата(колоната навлиза изцяло в плочата) и накрая получаване на готов детайл (което го няма в Tower). - В Тауър няма конструиране, но има нещо много- по ценно, не си фиксиран само към един тип конструиране- има много варианти- Столчета, Есове, стремена, дюбели с две глави, кламери, специално огънати армировъчни пръти и т.н. Чрез промяна на ъгъла на напречна армировка от менюто в тауър, можеш да конструираш каквото си пожелаеш

1. В ръководства по стоманобетон и ръководствата за двата софтуера, частта от крайната зона на шайба около която се изчислява продънването (периметърът Uo) се получава и се приема в общия случай колкото е ширината на шайбата/стената - 25 cm. Т.е. получава се една колона с периметър 25x25x25 с beta=1,4. Такъв периметър почти винаги излиза недостатъчен.
Ако пък имаме шайба/стена в края на плочата - този периметър става още по малък 25x25 с beta=1,5
"Препоръчвам ти да използваш за изчисление срязващите сили в плочите. Тогава обаче има особеност, че трябва да моделираш фиктивни стави, за да може максималните срязващи сили да да са в опората. Тогава няма защо да се тревожиш и за коефициента бета- работиш с "реалните срязващи сили"

Резонно ли е да приемаме такакива ограничени периметри дори да имаме, крайна зона на шайба/колона на рамка 25x80 cm ?
Усилената зона няма връзка към теорията за продънване на ръб на шайба, да не говорим, че самата теория идва от немския ДИН, където в повечето случаи дори нямат крайни усилени зони в стените си. Като цяло немците са въвели тази проверка, защото шмного често насаждат стени в плочи (при тях няма земетръс и е приемливо) При нормални сгради в България със по- малки полета, плочите си излизат на продънване около шайбите и без напречна армировка. Също така, не е ОК да имаш продънващи сили от земетръс в етажна плоча . Етажните плочи не трябва да участват в поемането на сеизмични сили.
Резонно ли е да се оразмеряват на продънване и при колони(стойки) на противоземетръсни рамки - ръбове? виж по-горе

2. В Tower 8 присъства един коефициент на сигурност kmax. Toй определя каква част от срязването в критичния периметър Um да се поема само с бетон и армировка за огъване - т.е. да се разчита повече на тях. В Eврокод този коефициент е 1,5 , в Швеция 1,6 в Германия 1,4. В Punching Expert този коефициент не се въвежда. Някой има ли информация за България каква стойност има той ?
Определен е в националното приложение
3. Плочи на продънване при колони се оразмеряват от Основна(изчислителна) комбинация, а при шайби и стойки на рамки - от Сеизмична (особена). При оразмеряване на продънване около шайби от Сеизмична комбинация се получават твърде големи усилия..?
виж по-горе

4. При оразмеряване на фундаментна плоча на 6-етажна сграда и колони със сечение 25x50 cm продънващите усилия могат да се поемат с дебелина на плочата 1,45 cm, което изглежда малко нереално....Каква на пръв поглед може да е причината? Искаш да кажеш, 1,45, но без напречна армировка или със? Извадил ли си почвената реакция? Отчел лиси правилно наличната надлъжна армировка?

Надявам се да съм бил полезен

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Koko_d на 05.10.20 20:02.