Ето така се издига авторитетът на професията, като се
повишават изискванията и отговорностите!
Само че с учителски акъл, подпомогнат от адвокати и архитекти,
не може да се измисли нищо действащо на практика.
Първият резултат е допълнително раздуване цените на обществените
поръчки заради допълнителните разходи за застраховки. От което
обществото трябва да е доволно (особено обществото на застрахователите).
Вторият резултат е намаляване на желаещите проектанти да се включат в
обществените поръчки - липсата на конкуренция влошава качеството при
увеличаваща се цена. Ще участват само "нашите хора", които знаят че няма
да бъдат подведени под отговорност. Не знам дали някога ще има "черен
списък", но "белите списъци" са ясни като бял ден.
Третият резултат са безкрайни дела за установяване на виновните за даден
дефект, от което обществото също печели (обществото на адвокатите и
вещите лица). Щото не мине ли през съда, никой застраховател няма да се
бръкне да плати и една стотинка.

Как точно "Проектантът" (10-12 души с печати от КИИП и един-двама от КАБ)
ще се застрахова за 1/5 от стойността на проекта?
Върху коя стойност ТК по част "конструктивна" ще изчисли 1/10 за един обект,
който може да включва куп разходи (оборудване, обзавеждане, довършителни)
към които той няма пряко отношение, щото е подписал едно становище?
И как липсата на умения у мургавите работници ще се компенсира с авторски
контрол и строителен надзор, кой и кога ще постави границата между тези две
припокриващи се дейности?

Два извода ми изплуват от цялата каша:
- харченето на повече пари по веригата увеличава приходите за партията-майка,
щото той процентът си е процент. За сметка на данъкоплатците;
- всичко това мирише на бетониране на инженеринга в обществените поръчки,
където отговорностите се концентрират в един участник и всичко става ясно.

ql^2/8