Re: Методи за земетръс / Общества / Професионални / Инженери

Значи да обобщим методите за земетръс :

1. Линеен статичен анализ (метод на хоризонталните сили, еквивалентен статичен метод)

При този най-прост метод конструкцията се моделира с два равнинни модела -еквивалентни конзоли в главните направления. Приема се, че максималната реакция на конструкцията е идентична с първата и форма. Това се счита за изпълнено, ако са изпълнени съответните критерии за регулярност и системата има сравнително дълъг основен период.

Процедурата за провеждане на анализа е следната:

Намира се основният период на конструкцията Т. Това може да стане по методите на строителната динамика, по залегнали в нормите емпирични формули или по други известни методи (пр. метод на Райли-Риц).
Намира се срязващата сила в основата като функция на ординатата от спектъра на реагиране, съответна на Т.
От така намерената сила се намира разпределението на сеизмичните сили по височина, след което тривиално се намират търсените ефекти.
Изчислителните ефекти се получават след коригирането на ефектите, получени от статическото изчисление, със съответни коефициенти, отчитащи усукването.

2. Линеен динамичен анализ (модален спектрален анализ)

При този метод се използва дефиниран в съответния нормативен документ спектър на ускоренията във функция от собствения период на сградата. Конкретните стойности на спектъра са в зависимост от почвените условия и коефициента на затихване. Допуска се създаването на специфичен спектър на реагиране.

Анализът се провежда с отчитане само на значимите собствени форми (90% участие на масите) независимо в две взаимноперпендикулярни направления. Изчислителните ефекти се получават чрез комбиниране по форми по правилото SRSS или CQC и по направления по правилото 100-30 или SRSS. Ефектите се коригират за отчитане на усукването.
Възможно е да се използва и пространствен модел.

3. Нелинеен статичен анализ (pushover)

При класическия pushover анализ се разглеждат два равнинни модела в двете главни направления на сградата. Елементите се моделират с нелинейните си характеристики сила-преместване, включително падащи клонове, ако има такива. Конструкцията се подлага на сеизмична комбинация от вертикални товари, както и на монотонно растящо хоризонтално натоварване, съответстващо на инерционните сили при изчислително сеизмично въздействие на всяко етажно ниво, до достигане на 150% от целевото преместване (target displacement) 5t на определена контролна точка (обикновено центъра на масите на покрива на сградата). Намира се зависимостта срязваща сила в основата-преместване на контролната точка.
Разпределението на хоризонталните сили определя относителните стойности на изчислителните ефекти един спрямо друг. То ще се променя непрекъснато по време на земетресението, тъй като на места в конструкцията се развиват пластични деформации и се променят коравините. За да се обхаванат по-пълно възможните
въздействия, които се очаква да се появят по време на земетресение, се провежда повече от един анализ със различни модели на натоварването. Във [11] са предложени две групи модели на разпределение на натоварването, като от всяка група трябва да се избере по един модел, т.е. да се проведат поне два независими анализа, като за изчислителни ефекти се приемат максималните от двата анализа.

4. Нелинеен динамичен анализ с използване на реални или изкуствени акселерограми (time-history)

Този метод може да се прилага за всички сгради. [11] изисква анализът да бъде прегледан и одобрен от независим инженер с опит в областа на сеизмичното проектиране и нелинейни методи за анализ. При моделиране на конструкцията директно се въвеждат пълните нелинейни характеристики сила-преместване на всеки от елементите. Конструкцията се подлага на сеизмично въздействие, предстваено от реални или симулирани записи на движението на земната основа (най-често чрез нейното ускорение). Според [11], усредненият спектър на избраните земетресения, не трябва да пада под 1,4 пъти изчислителния спектър.

5. Метод с коефициент на поведение q или R=1/q - НОРМАТИВЕН

Методът с коефициент на поведение q, който се използва масово при проектирането на нови сгради, рядко се прилага за оценка на съществуващи сгради и проектиране на усилването им.

Причината за това е, че е трудно да се определи стойността на коефициента на поведение. [3] позволява използването на този метод,
като се приеме q=1,5 за стоманобетонни конструкции и q=2 за стоманени, без значение от конструктивната система, действалите по време на проектирането норми и детайлирането.

Тези стойности в повечето случаи са силно консервативни, поради което на практика методът може да се използва само за предварителна оценка на сгради, за които се очаква оценката да бъде положителна. [11] не разглежда този метод.

Тауъра смята по метод 5 - НОРМАТИВЕН - НПССЗР 2012 и Еврокод 8.
У ВИАС сме учили метод 1 - НОРМАТИВЕН - НПССЗР 1987 и 2007 .

Другите 3 метода кой ги измъдри, като не са нормативни - и коя програма ги смята ?