По X нанасяш периода на трептене на конструкцията. Теглиш една чeрта нагоре по Y и отчиташ ускорението. То е в основата на сградата. За да получиш сеизмичната сила, го умножаваш по масата и по още един куп коефициенти. Единият от тях е η (ета), който отчита "усилването" по височина и един вид "пренася" ускорението от основата в мястото на съответната маса.

Това се прави за всяка собствена форма поотделно и се изчисляват сеизмичните сили в местата на масите. След това, се определят разрезните усилия в конструкцията и се комбинират по форми и по направление.

Самите спектри са получени като са изчислени множество "конзолки" с една степен на свобода, за въздействие от готови акселерограми - записи от минали земетресения и или изкуствено генерирани (къдравата диаграма отдолу на твоята картинка).

Изчислението става чрез директно интегриране на уравненията за движение (интеграл на Дюамел) или т.н. time-history анализ. Като резултат, получаваш графиките на ускоренията в мястото на масата, след като въздействието е преминало през конзолката. От тях, за всяка конзолка ти трябва само максималното ускорение. Като нанесеш периодите на конзолките T1, T2, T3 по X и получените ускорения a1, a2, a3 по Y и свържеш точките, получаваш спектър, който може да се използва по описания горе начин.

Разбира се, има и статистическа обработка - обвиване, заглаждане, разширяване, за да се получат накрая тези прости и градки криви, които ползваме. Спектрите на реагиране опростяват много изчисленията, иначе, трябваше да правим същите сложни симулации за всяка сграда. Другото хубаво нещо е, че лесно се нормират, така че всички сгради да могат да се проектират по единни критерии.

Не мога да го обясня по-просто.

Редактирано от nedgan на 09.07.20 11:56.