В действителност, това което е най-далеч от БИМ е конструкцията.

Първо, тя не чертае върху архитектурните планове, стени, врати,
мивки и прозорци. Би трябвало архитектът да вмъкне конструктивната
геометрия в архитектурата, но обикновено не го прави.

Второ, количествените сметки са най-прости - ограничен набор
материали - бетон, желязо; прости мерки - площ, обем, дължина, маса.
Няма кой знае какви варианти на марки и модели, не съм видял
бетонов възел или арматурен двор да има БИМ-библиотека на
продуктите. В библиотеките има прозорци и врати, лампи и
контакти, радиатори и климатици, душове и бидета... Всичко друго,
но не и конструкция.

Трето - конструкцията не трябва да има колизии с никоя друга специалност,
защото тя е по-главна. Местата на отворите в конструктивни елементи -
плочи, шайби са само там, където конструкторът е посочил. Точка.
Ако искате отвор - писмена молба!

Четвърто - основният изчислителен модел не може да се генерира автоматично
от геометрията, както и обратното. Налага се човешка намеса, въвеждане на
ограничения, статически модели, пластични стави, опорни условия, свойства на
материалите. След изчисленията, които са итеративен процес се налага
конструиране за да се върнем обратно в геометрията и детайлирането.
Тук, където е същината на проектирането БИМ се изгубва тотално като помощник.

Естествено, най-отблъскващото в целия БИМ софтуера е цената му.
Която за нашата специалност носи нищожни ползи. И не ни освобождава
от нуждата да купим и друг скъп изчислителен софтуер.

ql^2/8