Няколко подробности, които не са фон на пейзажа:

В Еврокод 8-1 (оригинално издание) се разрешава за стоманобетонни сгради DCL с q=1,5 (опростеното изчисляване и конструиране) за райони с ниска сеизмичност.
При средна (типичната за България) и висока сеизмичност (Турция) това обаче не е окей поради голямата вариация на параметрите на сеизмичното въздействие: стандартното отклонение на ag за 475 години може спокойно да бъде 30-40%, спектърът на реализираното земетресение да е с усилване 3,5 вместо 2,5 на проектния и т.н.
Ако си детайлирал и изчислил за дуктилно поведение, това няма да е проблем, защото капацитетът за дуктилност е консервативно определен и има значителен запас. На практика всички норми изхождат от това, че сградата ти ще се повреди при проектното въздействие, но няма да падне от 1,5 пъти проектното.
Ако не си детайлирал добре, пак може да оцелееш, ако земетресението е достатъчно кратко. Ако е с висок магнитуд и дължина ще има нискоциклична умора по разните възли и ще има крехко разрушение, нищо че си сметнал на срязване.

тя е доста условна и не напълно изследвана и доказана в реалната практика.
Без да се обиждаш явно си проспал последните 15-20 години от развитието на противоземетръсното инженерство. Ето ти един чудесен пример какви невероятни въздействия може да издържи една отлично оразмерена и детайлирана конзола с абсолютно цялата маса отгоре (но не е обърнато махало!): http://peer.berkeley.edu/publications/peer_reports/reports_2015/webPEER-2015-02-Schoettler.pdf

Theory is practical