Моята теория, е че инженерът трябва да познава добре както теорията, така и опростяванията, които се случват във всеки софтуер и до какво води всяко от тях. Лично аз ползвам (или хайде, опитвам се да ползвам) и много прости програми - например LinPro за равнинно моделиране на рамки с модален анализ и линейни динамични анализи, но ми се налага да смятам и с програма, базирана на ADINA, в която има каквито се сетиш нелинейности. Използвам и повечето възможности на САП2000. Всяка от тези три за мен има различни сфери на приложение. Най-проектантска от тях е САП - откъм баланс между възможности и удобство на интерфейса.
Повече от една програма за една и съща задача ползвам само, когато знам, че решават задачата по различен начин - например за изчисляване на честотно-зависими пружини за подпиране на фундаменти - тогава сравнявам резултати от поне три:
1. програма по крайни елементи (верифицирана и валидирана и безспорно най-доброто в бизнеса) с кофти интерфейс
2.проста програмка работеща по т.нар. метод на пресечните конуси, даваща прилични резултати за повечето случаи, освен за някои къдрави почвени профили
3. ексел и формули/графики, писани от умни хора преди 20-30-50 години.
4.* Публикувани резултати за подобни проблеми, решени по още по-други подходи, ако има.

Ако не е тайна, кои са трите софтуера, с които е смятана залата?

Theory is practical