Моето скромно мнение:
1. Български норми.
Коефициентът на реагиране за 1 отвор според мен логично е по-висок от този за 2 и повече отвора, тъй като колкото повече колони, толкова повече пластични стави в основите - особено при еднаква височина на отворите - от там очаквано по-дуктилно очаквано. Обаче R=0.4 ми се вижда завишен - вероятно е постижим с много добро детайлиране в критичната зона и още по-добре осигурена връзка колона-чашка. Ако съединенията ригел-колона са осигурени за цялото срязване (R=1) не мисля, че ще има проблем - иначе покривът може да изпадне буквално (има доста такива снимки от земетресения в Италия). Системата не е обърнато махало, както се вижда от Еврокод - там обърнато махало са рамки със силно натоварени на натиск колони (моменти от втори ред?!?) и единични конзоли с маса на върха.
Аз лично бих приел коефициент на реагиране R=0.5 за едноотворни и двуотворни халета, евентуално 0.4 за многоотворни.
2. Еврокод 8
Тук е омотано - опитах се да систематизирам първо за себе си, не съм убеден че успях.
- по таблица 5.1 - за DCM - qo=3*au/a1=3-3.3 (да приемем консервативно qo=3)
- по формула 5.1 q=qo.kw=3*1=3
Отиваме на 5.11.1.4
- qp=q*kp
- kp=1.0 (qp=3) за конструкции със съединения по т.5.11.2.1.1, 5.11.2.1.2, 5.11.2.1.3 (Off-topic: учудващо е колко нива на заглавия пишат някои хора, в случая са 5:) ).
- kp=0.5 (qp=1.5, което си е горе-долу overstrength коефициент) за другите съединения
Какви са тея страхотни съединения по горните точки:
5.11.2.1.1 Съединения далеч от критични зони - ако вярваме на статическата схема, която приемаме, то ригел-колона е далеч от критичната зона. Можем да ги оразмерим със срязваща сила 1.1Mrd,c/H (Mrd,c - носимоспобност на огъване в критична зона, H-височина на колоната). Огъващ момент - ако приемем, че носят някакъв - трябва да е 0.5*1.1*Mrd,c.
5.11.2.1.2 Съединения с повишена носимоспособност - това следва да са съединенията близо до критична зона (колона-фундамент). Можем да ги оразмерим със срязваща сила 1.2Mrd,c/H, момент 1.2Mrd,c. Това отново важи за случая, в който сме приели чиста става горе.
5.11.2.1.3 Съединения дисипиращи енергия. Честно казано не знам кои ще са те (при стандартните системи с напрегнати греди, вирендели ли ТТ панели), ако някой може да ме подсети ще съм благодарен.
Т.е. за да постигнем qp=3 трябва да завишим оразмерителните усилия в съединенията, особено колона-фундамент. Ако не ги завишим qp=1.5, т.е. имаме нискодуктилна конструкция (по-всичко друго освен по име).
Със сегашния си акъл бих използва qp=1/R=2 за едно и дву-отворни и qp=2.5 за многоотворни рамки. Ако имам възможност за някой проект (време и пари, разбира се) да направя нелинеен анализ и да определя какви са реалните коефициенти ще използвам тях или предложения q=3-3.3 (по-консервативното от двете, разбира се).

Човек и добре да живее, изтрезнява.