Колега, не съм съвсем съгласен че от технически ръководител не се става добър проектант. Самият аз съм електроинженер и поради това може би няма да приемете примера ми за валиден, но моят опит е следният: първите 9 години работих като наладчик, при което "позакачих" това-онова и от монтажа. След това станах проектант и оттогава редувам проектирането с работата на обект, в повечето случаи с изпълнение на обекти проектирани от нашата фирма. Младите инженери при нас работят по подобен начин. Категоричното ми мнение е че първото работно място влияе много силно върху начина на мислене. Когато повечето от работния ти ден минава в калта и прахоляка това никак не стимулира усещането за страхопочитание при опита "да вляза при директора". Практически не познавам колеги започнали по обектите които да са станали подлизурковци. Работата с бачкаторите също спомага за това - много от тези хора са по-истински в общуването и доста точно оценяват кой от началниците колко струва. От професионална гледна точка работата с отвертката в джоба и отстраняването на проектантските грешки изгради у мен чувство на самостоятелност, увереност и липса на сляпо доверие в известните в професията авторитети. Подписването на протоколи за годност на оборудване струващо няколкостотин годишни заплати също изгражда чувство на отговорност !
За да не бъде примерът прекалено далеч от строителството - бил съм 2 години и технически ръководител (след строителен техникум). По-голямата част от нещата от този ми период се припокриват с опита ми по-късно като млад инженер.
След време станах проектант и за мен определено беше по-лесно да навляза в спецификата на работата от колегите които бяха виждали обект само при епизодични посещения.

Затова моят съвет към начинаещите инженери е - първо няколко години работа на обект, след това който има желание за по-комфортна работна среда и (евентуално) за по-интелигентна работа нека да се прехвърли в проектирането.
Идеалният вариант за мен е редуване на двете, но за строителните инженери това е доста трудно.