От момента на своето раждане човек започва да трупа опит. Благодарение на този опит в мозъка му се изгражда един модел на реалността, една представа какво Е околния свят. Този модел е нужен за ориентация и за вземане на решения. Колкото по-верен и адекватен е модела, толкова по-правилни са решенията на конкретния индивид.

При болшинството хора изграждането на този модел приключва някъде му 20-тата и 30-тата година и от този момент нататък такъв човек е неспособен да научи нищо ново. Той се превръща в кон с капаци, който отхвърля всичко непасващо на личния му модел на Реалността.

Поговорката "човек се учи докато е жив" на практика е вярна за не повече от 5-6% от представителите на Хомо Сапиенс. Проблема е в това, че точен модел на Реалността е невъзможно да се създаде. Личните модели по правило са непълни и силно изкривени, което води до неспособност за вземане на правилни решения и съответно до незадоволителни резултати.