Георги – ето ти една малко шантава изповед :

Работих 5 (пет) години като общ работиник (и какъв ли още не) в супермаркет, за да мога да си плащам обучението за строителен инженер – платено, задочно. Всички отпуски отиваха за лекции и изпити. Но накрая с още един познат ( тогава паралелно военен – в един от най-рисковите видове воиски) бяхме единствените изкласили навреме – в срок.
Последва магистратура и пралелна работа в проектантска фирма, където, както знаете се гледа много-много да не се научаваш бързо – повече да чертаеш. Иначе може бързо да се превърнеш в конкуренция. Е – тъкмо поработих, понаучих нещо, позарадвах се малко на постигнатото и ....последва големият колапс. От около две години съм без смислена работа – оцеляване.

Чудя се – струваше ли си всичко това ? Да се стремиш толкова много да постигнеш нещо и точно накрая да се окаже, че се намираш в разпадаща се държава, с отрицателен прираст и срината икономика, където едва ли скоро ще има нужда от ново строителство и си практически ненужен.
За един млад специалист, с едва прохождащи връзки тук му остава работа с неграмотни , полуидиоти, мошенници – изготвяне на проекти на съществуващи вече сгради и бараки (опити за озаконяване ), без договор, с петкратни преработки и накрая ....случайно може и да вземеш някакви пари. Поне така е извън София.
Често се чудя – не беше ли по-добре да бях станал един добър готвач или какъвто и да е там служител в туризма и да спя спокойно.

Това, че не са те харесали за магазинер е съвсем нормално – световна практика е да не се одобряват висококвалифицирани кадри за ниски позиции. Не, че няма да можеш да вършиш работата.
Скоро ми предложиха да бъда спасител в басеина на един хотел – в повече от отлична форма съм , плувам, но .....не мога да си се представя.

Остава ми да се позаинтересувам кое ниво е достатъчно за изпита IELTS ( B1, B2)