Дай да продължим упражнението. Плочата гредова ли е. Пусни шахматно натоварване и само ляво и дай момента в полето. Ако плочата е гредова, гредите като ексцентрични ли са моделирани или на нивото на плочата, със съдействаща ширина или правоъгълни. Сметни гредата отделно с натоварване по пластични линии като непрекъсната и сравни усилията с програмата. За гредова проча горния момент в плочата в тази точка е по принцип "имагинерен" В определена зона моментите и мембранните усилия трябва да се интегрират и да се добавят към момента в гредата, като гредата се оразмери с пълния момент. Съществува и друг ефект, който влияе на поведението на плочата и това е поддаването на гредите.

Пусни същият пример и като безгредова плоча с 2 и 4 пъти по-гъста или по-рядка мрежа и сравни момента над колоната. Програмите по крайни елементи дават по принцип много неточни и обикновено силно завишени резултати за моментите над колоните поради предпоставките в теорията.
При моделиране на колоните като точкови опори моментът от концентрираната сила е теоретично безкрайност, а решението по крайни елементи е разходящо. Независимо от това, как е моделирана колоната в зоната 3hпл предпоставките на ТЕ не важат, отсечките не са равнинни, а главните напрежения изменят траекторията си. Да не говорим за нееластичните свойства на бетона, които не допускат такива "концентрации".
Затова разпределението по метода на заместващите греди и заместващите рамки "ивици", дадено в Еврокод и нашите ръководства е по близко до работата на стоманобетона и е подкрепено експериментално за разлика от другият метод. Има цял легион немски, английски и какви ли не програми по света, които смятат по този метод http://www.adaptsoft.com/specs-rc.php и то неслучайно. За съжаление този метод е подходящ при регулярно разположение на колоните. В SAFE този проблем е решен много елегантно като плочата се решава по крайни елементи, но в последствие моментовата диаграма за ивицата се интегрира и преразпределя допълнително. При нерегулярно разположение в ЕС 2, Анекс I, точка I.1.3. се препоръчва (на първо място) да се използва методът "гредоскара" или "друг еластичен метод".
В stadyps се използва методът "гредоскара" с някои допълнителни предпоставки при което се получават доста добри резултати, близки до описаното разпределение и определено доста практични за ползване. Лесно става и моделирането на гредови плочи и се избягват доста проблеми, свързани със съвместната работа на прътови и черупкови елементи. Който ползва програмата и е запознат с предпоставките и теоретичните основи на програмата знае за какво става на въпрос. Правят се доста опити за спекулации по отношение на Stadyps и в 90% от случайте е от хора, които не са добре запознати с програмата и с тези въпроси. Отчитането на подаването на опорите е най малкия проблем и МОЖЕ да се направи със Stadyps. Ако желаеш заповядай при нас, ще пуснем най различни модели и ще сравним какво се получава и ще се убедиш сам. За това трябва да изясним и още доста принципни проблеми по моделирането на плочите. Тази игра със сравненията сме я играли много пъти, ползваме и доста други световно признати програми (Tower обаче не е между тях). Ще се изненадаш, че може да получим подобни, а и по-добри резултати.