Почти няма какво да допълня като прочетох мненията на колегите. Повечето са доста полезни и професионално издържани. Въпросът наистина касае по принцип моделирането на плочите. Моето мнение е, че винаги, когато има възможност трябва да се търсят по-прости и ясни модели за решаването на дадената задача. Това е препоръката и на авторите на SAP и ETABS.
Със сигурност отчитането на поддаването на опорите трябва да става с отчитане на етапите на изпълнение. Това обаче е малко неясна материя и трудно може да се гарантира, че избрания сценарий ще бъде реализиран на практика. Трудно е да се прецени и пълзенето и реологията на земната основа. Освен това има и други ефекти, които имат значение, като преразпределението на усилията. Може да отчетете и пълно-празно.
Простите модели обикновено дават решение в полза на сигурноста. Даже често се налага допълнително изваждане на "подмодели". Провисването на конзолите, малки полета "коридори" и някои греди е хубаво да се проверят и отделно.

Никой не е казал, че в Стадипс не може да се моделират "подаваеми" колони, или етапи на изпълнение. Напротив, може. Преди няколко години със студентите правихме точно такъв пример именно във връзка със скъсяването на колоните. Поводът дойде от реална грешка в практиката, където сградата беше решена с пространствен модел и поради "поддаването" над една от колоните изобщо не се получи отрицателен момент и съответно беше "забравена" горната армировка. При по-точно решение с отчитане на етапите на изпълнение моментът се се получи, но 10-15% процента по-малък.
Пълно-празно даде пак подобна разлика. Не съм сигурен, че усложнавянето на моделирането помогна толкова на проектирането в конкретния случай.