|
Тема |
Re: Оптимален размер на крайните елементи [re: Julian] |
|
Автор |
free willy (master) |
|
Публикувано | 11.10.07 17:34 |
|
|
Прав е колегата, че при използване на beam КЕ динамичния анализ се натоварва с грешка. При динамичния анализ обаче, основното, което е от значение е по какъв начин се дефинира масата в системата. Ако масата е концентрирана в точка, beam КЕ си работят перфектно, с гладки функции на формата и грешката е минимална. При анализ на системи с разпределени маси обаче, е необходима много добра дискретизация (с цел максимално добро отчитане на инерциалните свойства на системата) и съответно използването на beam КЕ малко губи смисъл. По тази причина от значение е добрата дискретизация на плочата (носител на разпределенити маси) и хоризонталните beam елементи, контактуващи с shell-овете на плочата. При изследване на рамкови конструкции и работа с концентрирани маси, грешките са минимални, функциите на формата са гладки и проблеми няма. Проблеми има при работа с разпределени маси и : недобра дискретизация, лоша форма на крайните елементи и неудачно оформени места на контакт, водещи до "скокове" в полето на деформациите и оттам в полето на напреженията, РУ...Така си мисля аз Ще се радвам и аз да имам възможност да видя някое синтезирано изследване на проблема
|
| |
|
|
|