|
А, значи сме колеги?!
Има различни инженери: машинни, електро-, компютърни, -химици, -физици и т. н. Щом си завършил ТУ-то в Пловдив, сигурно си имал контакти с колеги от другите факултети. Знаеш чудесно, че единствено машинните специалности поддържат все още някакво ниво. Просто електрониката и компютрите се развиват много бързо и университетът изостава, не може да предложи ефикасно обучение. Особено пък програмирането е "жив зян" - малкото компетентни преподаватели отиват да работят другаде, остават дядовци до пенсия, на които само Pascal им е в главите, както и по-надарени горнокурсници или току-що завършили, привлечени за асистенти. Последните, ако се уверят в способностите си, също изчезват... Това вече го има и в машиностроенето, познавам колеги, които останаха за асистенти. Аз не мога да приема току-що завършил, без никакъв практически опит, да бъде асистент. Това е една отчайваща тенденция.
Инженерната практика в началото на обучението ми беше пълна скръб. Абсолютно претупване. Лабораторните горе-долу струваха, а на лекции се отказах да ходя още в първи курс - отивах само на семинарни упражнения. Преподавателите, макар и корумпирани, в повечето случаи бяха достатъчно компетентни в областта си. Но, бяха високомерни и лениви, претупваха си работата. Е, изключения имаше - за щастие.
Основният проблем в инженерното образование и в образованието като цяло в България, за мен е оценяването. Имам чувството, че една добре дресирана маймуна с достатъчно пари може да завърши каквото пожелае. Корупцията е отчайваща. Освен това се поощрява пускането на студенти, за да не намаляват финансовите постъпления към ВУЗ. Няма защо да се лъжем, ако се оценяваше правилно - поне 2/3 от завършилите не трябваше да са такива.
Е, това е положението. Който има желание - ще научи нещо - никой няма да му пречи. Вероятно дори ще му помогне поне малко. На който му липсва желание, няма от какво да се притеснява - също ще стане инженер. Така крайната продукция(завършилите инженери) е с много ниско общо качество.
Ще ти кажа един случай, на който съм присъствал лично:
Четвърти курс, лабораторно упражнение по "Обработване чрез пластична деформация". Мачкаме някакви цилиндърчета и правим диаграми. Преподавателя дава шублер на един колега, онзи взима цилиндърчето, мери и съобщава резултата, а ние - попълваме. Експериментите приключват, колегата връща шублера и задава на преподавателя следния въпрос:
- Бихте ли ми казали онези малките цифрички отдолу за какво са? - и сочи нониуса.
Когато завършвах, повечето имахме компютри. Върлувайки в общежитията, отговорно мога да заявя, че всяка трета стая имаше компютър. Вярно е, че ти си завършил малко по-рано, а точно тогава стана рязка промяна в това отношение, както и с GSM-ите - тези неща станаха по-достъпни. Както и да е, все си мисля, че ако някой е искал да се научи да чертае на компютър - все е щял да има възможност да го стори.
|
Re: За инженерното образование [re: F(x)+C]
