Всъщност мога ей така лекичко и тихо да пристъпя,
да отместя лявата ти ръка от клавиатурата и докато ти неразбиращо ме гледаш, да те обърна леко със стола, да мина между краката ти и – какво от това, че си повдигнал въпросително вежди – ще поседна на бедрото ти. С полусконфузена усмивка ще обгърна врата ти с едната ръка, ще вплета крака в десния ти крак и така балансирайки – не се дърпай де - ще се приближа към ухото ти. Дъхът ми ще погали мидата на ухото, гласът ми се опитва да бъде съблазнителен “Не е ли време за почивка?”
Поглеждаш ме с очите на див звяр. Прекъснала съм много важна работа и почти си готов да ме отблъснеш с ръце. Звяра в теб дали може да бъде укротен за малко с погалване на бузата с външната страна на пръстите? А ако палеца се поразходи бавно по контура на лицето започвайки с потъркване на мекото на ушето, после по ръбчето на лицето, през брадичката до другото уше? Очите ти ще регистират ли промяната в моите - как омекват и от хищническото минават през подозиращото, после стават колебаещи се и накрая се предават на нежността, която изведнъж ме изпълни? Ще чуеш ли закачката "Ей!" изречена сякаш с бездихание? А може би ще затвориш очи докато изследователските ми пръсти пълзят бавно по веждите ти, дръпват леко края на очите и нежно масажират слепоочията? Ще се усмихнеш ли когато съвсем внимателно и проучващо си подам устните и докосна твоите?
Гушваш ме през кръстчето, слагаш ръка на крачетото, галейки го нежно, наслаждаващ се на кожата и замечтано, с любвеобилен поглед отговаряш :
- Други въпроси?
След което близваш гушката ми и впиваш устни в брадичката ми... Ох, забравих какво щях да питам. А за полата май излишно се притеснявавам, след като ръцете ти малко неприлично се приплъзват под нея. Едната ти вежда се вдига полувъпросително полупредизивикателно и в очите ти проблясва хитро пламъче.
И да е имало още въпроси - абсурд е да се сетя вече при тая твоя тактика за отклоняване на вниманието. Тези копченца на ризата се откопчават толкова трудно когато бързаш да си мушнеш пръстите и да ги заровиш в косъмчетата...и да усетиш топлината и биещото сърце...и да вдишаш ммммъжкия аромат. Вече започвам да мъркам гърлено. Прошепвам гърлено:
- Не те трая вече!
Знаеш как ми действат пръстите ти, нали? Тази разходка по кожата ми изкарва въздуха от дробовете ми, напуква устните ми и разтреперва всяко мускулче, по което преминава. Не знам как става, но тазът ми сам се повдига нагоре, искам да седна в теб, с лице към теб за доближа моето бутонче до наддигащия се палавник. Заражда се план да те обвия с крачета. Така съм по-стабилна и свободно мога да шаря с пръсти. Нямам търпение да проверя колко си гол под ризата, да попия тукането на сърцето ти с устни и да подразня леко твоето зърно. Дали ще настръхне така, както са настръхнали моите? Знам колко бързо ще настръхнат от дъха ми и влагата на езика ми... Но преди да се отдам на приятни закачки, плана се изменя когато едно влажно пръстче преминава по долната част на гръбначния ми стълб, между цепчицата на дупето и все по-надолу...докато се спре на едно леко влажно отворче...
Не е леко влажно. Много е влажно. И чака. Тръпне. Иска да бъде разширено. С пръсти. С твоите пръсти. Иска да ги обгърне. Да се намести около тях. Да ги приеме. А пръстчето е любопитно, изследващо...внимателно. Намества се в отворчето и баааааавно потъва в него до където му позволява ръката...после се измъква почти изцяло и потъва отново. Усещаш ли колко съм задъхана вече? Виждаш ли как гърба ми се извива, как се опитвам да се залепя за теб като ваденка? Устните ми неспокойно търсят място, на което да се спрат - дали челото, носа, мекичкото на ушите, адамовата ябълка или ямката под нея.....зъбите ми леко захапват рамото ти...
Аз горя. Цялата. Моля се да не се включи противопожарната инсталация и се моля да се включи за да ме охлади малко.
"Днес за теб съм огън, утре съм вода..." - пеят "Контрол" от тонколоните.

"Ще изгърмим!"

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите