Не спорете за процентите. Колкото инж. питаш толкова различни стойности ще получиш в зависимост от условията, в които е работил и самооценката си.
Всъщност сигурен съм, че процента на самооценилите се като НЕИСТИНСКИ инженери ще е по-малък от 3-4%.
А що се отнася до "истински инженер се става зад чертожната дъска " - напълно съм съгласен. Разбира се не разбирам "чертожната дъска" буквално като дървото зад което като стоиш известно време, един ден ще се събудиш "истински инженер", а като символ на творческото съзидание, пък било то и пред компютъра
С "компютъра" съм се запознал още в далечната 1978. (Е, тогава на компютрите им казвахме ЕИМ), на бюрото си имам от 1985г (вече беше PC), но тогава го ползвах само за някои трудоемки сметки с програмки, които сам си пишех. Като истинки инженерен инструмент го използвам от скоро (някъде около 1995).
Който мисли, че инженер се става с компютър, дъска, калкулатор, логаритмична линийка и т.н. - дълбоко се заблуждава. Това са ИНСТРУМЕНТИТЕ на инженера, с които той ТРЯБВА да може да си служи, но те НЕ го правят инженер. Иженера е този, който МИСЛИ, ЗНАЕ и МОЖЕ.
Затова ето според мен "как се става истински инженер":
1. МИСЛИ
- трябва да го имаш
- трябва да разбереш, че го имаш (благодаря на учителката си по МЕ от техникума Вера Проданова , която ми помогна за това.
2. ЗНАЕ
- учене му е майката. В момента, в който спреш да четеш - спираш да си инженер (остава занаятчийството)
3. МОЖЕ
- е това си иска време и среда (enviroment). И много задачи зад гърба си (не само успешни. Аз лично имам немалко такива). Сигурно за всеки е различно, но не бих приел без проверка (или препоръка) сериозна задача от инженер с по-малко от 3-4 г. работа в съответната област на железарството.