Нещата отдавна са тръгнали към ... единични фундаменти...
Преди 30-ина години, под въздействието на силни концентрични сили, фундаментната плоча беше продънена, превръщайки се в скаров фундамент. Преди 26 години, под продължаващото действие на външните сили, скаровият фундамент започна да се разцепва на отделни ивични фундаменти, които ги свързваше само - "общото минало" под формата на фундаментна плоча, както и това, че заедно носеха все още съществуващата сграда.
Въздействието на външните сили обаче продължаваше, а и льоса вече беше силно намокрен... в зелено... Всички стени на сградата се вече напукват, крайните колони са силно поддали, все по-голяма част от ивичните фундаменти са просто една с нищо не свързана съвкупност от единични фундаменти.
И изведнъж ... в единичните фундаменти с най-силно подмокрена (от зелената подпочвена вода) основа, изведнъж започва да сработва чувството за самосъхранение (толкова са се насмукали със зелено, пък да вземат сега да потънат), изплуват спомените "когато бяха част от фундаментната плоча", "когато товара се носеше от всички" и решават да се свържат са пояси, да възстановят ивицата и скарата, да прехвърлят товара... но е твърде късно - поддаването е огромно, гредите по етажите са срязани, провлачването вече е във фазата на пълзене, до разцепването на сградата остават броени мигове...
|