За много години, да си жив и здрав.

Да приемем, че има статор, готов. И част от кинетичната енергия от въртенето на 'земното кълбенце' (както му викаш) я превръщаме в електрическа, лайф отсекъде.
Може разбира се и да не съм прав, ама от тоя спирачен момент 'земното кълбенце' 'ше заспира, вероятно доста продължително, но можем да сме абсолютно сигурни, че във времето ще дойде момент в който въртенето ще спре, и който момент ще настъпи след интрвал от време по-кратък от този, ако няма статор (ерго преобразуване на енергията на въртене в някаква потребна нам). Формално погледнато не може да се изгради преобразувател на енергията, който да работи вечно, ако източника на енергия не е вечен. Май и така не става тая работа.

Ако горното не е достатъчно межем да се задълбочим в един фундаментален въпрос, да помислим за това как статора ще оправдае названието си като остане относително неподвижен, този въпрос седи отворен от древността, когато разни умни люде търсят 'опорна точка' за далеч по-скромни цели като преместването на земята.

Мисля това със 'земното кълбенце' да отпадне, не е лошо, като идея само дето не е вечно.