Е как , не разбра ли каква е връзката?
Когато нулата ти е по - малка от фазовите проводници при корпусно съединение (при занулен корпус = късо съединение) потенциала на корпуса е по-близо до 220 В , отколкото до нула. Сиреч допирното напрежение е по-голямо от 110 В. И когато тока на късо е голям, и предпазителя не изключи веднага - нали ти е ясно чия термична устойчивост ще се достигне първо и кой проводник ще спре да е проводник някъде по веригата - ами със сигурност на нулата , щом е по-тънка.
Ако това ти се струва малко вероятно, то:
Практиката е пълна с такива случаи.
Ако започнехме да правим близки къси съединения не се знае точно след колко, но със сигурност не след дълго предпазителя който избра няма да изключи или по - точно ще залепне.
Има и много други случаи, в които предпазителя не изключва.
Така че не си мисли, че ако си премерил импеданса на контура - то изключваш подобни случаи.
Ами импеданса на самото късо съединение знаеш ли го?
Не би могъл, защото не знаеш от какво естество ще бъде.
И за тоя 32 А предпазител, клас С - той би изключил веднага само ако тока надмине 320 А. Но това не можеш да го гарантираш с измерване на импеданса на контура на инсталацията. Защото не участва само тя при късото съединение.
И когато предпазителя не изключи веднага, то той ако изключи ще е след от части от секундата, до няколко секунди и даже може и минути.
Да, в този момент няма килоампери, предпазителя няма да се повреди и да залепне, но просто няма да изключи навреме при което допирното напрежение ще е по-голямо отколкото ако нулата бе еднаква с фазовоте проводници.
Близо до източноците много често не се съобразява максималния комутационен ток на предпазителя и... вече ти обясних какво става.
Ти сам постави предпазител, който е предразположен на това от гледна точка на възможностите на електрическата верига. Но това е масова практика.
Понеже питаше, какъв предпазител тогава да сложим... Ами има подобни предпазители с комутационен ток 12, 13 кА. В случая - те са подходящи.
Такава серия имат мерлен жерен, АВВ , Стоукхау и др.
Тези серии са с около 60 % по скъпи от останалите.
Но има и евтин вариант - слагаш автоматични предпазители , които са с комутационна възможност примерно 6 кА - те са доста евтини. Последователно на тях слагаш стопяеми предпазители, коато съобразяваш времетоковата им характеристика с тези автоматични предпазители. Получава се така, че със сигурност от един ток нататък, стопяемия е по-бърз. Това е заложено във времетоковите характеристики.
Времето за изключване от магнитния изключвател почти не зависи от стойността на тока, стига тя да е над определена стойност. А времето на стопяемия не спира да намаля при увеличаване на тока - така че без никакъв проблем се постига това.
Ефекта на практика е, че при ток, който би повредил автоматичния предпазител - той задейства, но докато изключи - стопяемия изгаря. Но автоматичния вече е задействал механиката си и той изключва, само че по време на изключването тока е нула.
И на практика намираш задействани и двата предпазителя.
Когато се получи това 90% от електротехниците не доумяват, как така - нали автоматичия е по-бърз?:)))))Защо е изгорял и стопяемия?:))))
Е , надявам се че ти няма да недоумяваш!
Освен това със стопяемия ще спазиш и друго изискване на правилника, а имено че при изключване на извода можеш да осигуриш "видимо прекъсване", като снемш стопяемия предпазител.
Та в общи линии това ти казваше електромер. Нека извини че го повтарям, но не съм го преписвал. Просто се опитах да ти обясня, защото ти не приемаше от него - малко се поздърпахте и той те провокира и ти натри носа.
Тази тема бе добра , сигурно доста хора са имали полза от нея.
Остани си със здраве!
|