Аз се върнах, всичко съм забравил, питам се, защо от теб съм бягал!Приятели и вино съм оставил и ето ме стоя смирен на прага. Нека вляза, нека ти разкажа, как бездомен сам се лутах в мрака, нека тази вечер да ти кажа колко за сина си аз съм плакал! Очи недей затваря, не слушай болка стара, години тя бе в тебе скрита, но ти не ме повика, мълча сърцето свито, сега за нищо пак не питаш... Прости ми, искам само до тебе да остана и моя пак да те наричам! За мен си най-добрата жена в света, която - не заслужавам, но обичам! А синът навярно спи отдавна, край леглото аз ще коленича, сигурно голям е вече станал, казват, че на мене той приличал... то расте детето, а пък ний стареем, бързо отминават дните наши, сам не мога вече да живея, чувствам аз, че старостта ме плаши. Прости ми искам само до тебе да остана и моя пак да те наричам, за мен си най- добрата жена в света, която, не заслужавам, но.... ОБИЧАМ!!!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Maceto-pk на 23.01.09 11:27.