|
„Празнувай Елхово. Вие го заслужавате”. Тези думи отекнаха на градския площад в една красива и топла есенна вечер на 04 ноември 2007г.
За гражданите на община Елхово, Нова година бе изпреварила своето идване в годишния календар. Новото в календара на живота, в социалното и човешкото, бе закъсняло с 18 години.
Повода за празника си заслужаваше . 5430 души поставиха началото на една промяна за техния живот. За първи път успяха да изберат кмет, различен от 62 годишното управление на една партия.
Това беше ноща на надеждата, на очакванията за открито и прозрачно управление. Нощ на пролените от радост сълзи на един дългогодишен, с побелели коси от политическите страдания, бивш опозиционер.
Хората празнуваха в центъра на града, празнуваха и по селата. Празник имаше и в ромската махала. Ромите в община Елхово, устояха на изкушенията на пари и облаги. Не се уплашиха от натиск и заплахи – гласуваха за Промяна. Така наречените „червени крепости” от селата дадоха своя вот за Промяна.
Ноща, беше вълшебна!
Месеци преди това, мнозинството от празнуващите не вярваха в промяната. Страхуваха се, че ще има опасност от фалшификации на избора. Съмняваха се, че някой може да спечели срещу огромната и добре смазана „червена мелница” на човешки съдби.
Мнозина поставяха кандидата на промяната в неизбираеми позиции. Не искаха да го приемат, като силен кандидат, готов да поеме управлението на общината. Но се сбъднаха думите на един млад човек, който дни преди това каза „Ако спечелим тези избори, това ще е най -голямата магия в Елхово”.
Същият този млад човек в ноща на победата стоеше сред огромното мнозинство, осветен от прожекторите, от светлините на камерите и фотоапарати. Стоеше уморен, но усмихнат. Това беше неговата втора усмивка от началото на кампанията. Първата усмивка е заечатана след получената благословия от неформалния Б.Б.
За него магията се бе получила. Но всъщност, това бе едно вълшебство, осъществено от празнуващите вълшебници с магическата бюлетина №13.
Фаталната цифра стресна злите вещици, които още същата нощ започнаха да готвят, своята отровна политическа отвара. С лъстиви думи и пърхащи очи, отровата бе поднесена и младият човек забрави защо беше избран.
„Промяна е нужна! Да я направим!”
Една година след ноща на победата, тези думи останаха да висят и служат за пример на недоверие и ехидни подмятания.
На хартия останаха и онези принципи, които се предаваха и четяха от хората за:
- Справедливо и отговорно отношение към проблемите на гражданите.
- Законност и почтенност в управлението при зачитане на обществения интерес.
- Диалог с гражданите за промяна начина на живот в общината.
- Прозрачност с разпореждане на общинските активи и разходване на бюджетни средства.
Принципи с добър замисъл, но с лошо изпълнение. Поне за сега!
Изминалата година, донесе разочарование и безверие. Отключиха се най – грозните страни на хора, смятани за достойни и будещи уважение сред съгражданите си. Нереализираните очаквания за промяна, дадоха път на омразата. Всички се затвориха отново в себе си. Останаха неколцина щатни нагаждачи, които намериха благодатната почва за своето съществуване.
А младият човек е сам, в голямата стая на общината. Той се страхува от всички около него, страхува се от себе си дори.
Това е най – хубавият период на злите вещици, да прикрият следите от своето порочно управление. Да струпат върху гърба на младият човек проблемите от липса на инвестиции, лошите улици, здравеопазване, образование, комуналните дейности и др. Проблеми трупани с години, сега ще висят на слабото политическо вратле на младия човек.
Той не посмя да предприеме действия за разкриване причините за натрупаните проблеми. Не потърси отговорност от тези, които са допринесли за тях. Момчето плесна с ръце и ги прегърна. И го поведоха, по кривите и тъмни пътеки на стария кмет. Те не знаеха други пътеки. Те никога не са виждали светлината. Те управляваха и работеха с наведени глави. А сега „дишат свободно”.
Пътят на промяната е заринат и се губи в едногодишните бурени на страха и недоверието на този млад човек. За него е подходяща приказката „Боже пази ме от приятелите, а от враговете сам ще се пазя”!
Една изгубена година!
А трябва ли да бъдат още три?
Това, което се случи преди 1 година, никога няма да се повтори. Няма да има вяра. Няма да има енергия в хората, които да работят за промяна на живота в общината.
Злите призраци отново ще изплуват, от дълбините на „червените сенки” и ще завладеят града. Отново ще се спусне ноща, но не на победата, а на угасналата надежда. На изгубената човешка енергия.
|
"Промяна" - една изгубена енергия
