Има три вида управленско мислене – държавническо, политическо и частно-егоистично, личностно, себично.
Управленско мислене на държавник имаше Тодор Христов Живков и неслучайно 35 години управлява българската държава – от 1954 г. до партийно-държавния преврат на 10.11.1989 г. Всеки българин може да даде примери за ярки носители на държавническо мислене от нашата история – кан Кубрат, кан Аспарух, кан Тервел, кан Крум, кан Омуртаг, цар Борис І, цар Симеон, цар Иван Асен ІІ, Раковски, Левски, Стамболов, Стамболийски, Буров.
Съвременен пример за държавническо-политическо мислене дадоха двамата български премиери Иван Костов и Сергей Станишев.
Костов свърши огромна политическа работа като институционализира „синята идея” в партия СДС и възстанови разпадналата се при Беров и Виденов българска държавност. Въпреки, че държеше пълния властови ресурс в държавата – законодателната, изпълнителната и съдебната власт, и президента, който у нас е фигурант, Костов стана плячка на жълтата измама на „новото време” и вечния наивитет на българина в очакване на месията.
Станишев има зад гърба си партия на 117 години с всичките й исторически превратности и антагонистични противоречия на червената мафия с основополагащата ценностна система на партията за свобода, демокрация, равноправие, социална справедливост и солидарност, прокламирана от чл. 5, ал. 2 на Устава на БСП.
Ярък пример на частно-егоистично управленско мислене даде испански гражданин с неясен произход, изговор и претенции. Престъпната афера „царски имоти” стои на дневния ред на българските политици, историци и юристи, както и на международното право. Възстановява се право на собственост върху недвижим имот на наследниците на съюзника на Хитлер, дълбоко сме я загазили в ревизията на международноправните договорености за изхода от Втората световна война.
Носител на частно-егоистичния модел на управленско мислене у нас е и цялата политическа секта, депутати, министри, кметове, областни и партийни величия. Формулата е управление чрез грабеж, директивата е ясна, след нас и потоп.
„Тогавашните прусаци са имали такова правителство, каквото са заслужавали” – цитат от „Лудвиг Фойербах и краят на класическата немска философия” на Енгелс.
Парафразата на този цитат е „Всеки народ си заслужава управлението” или „Всеки народ има такова управление, каквото заслужава”, често употребявана когато тема за обсъждане са държавното управление, местното управление и самоуправление, а и управлението на семейството като синтез в миниатюр на социалните проблеми.
Кога ли ще се освободим от „проклятието” на Енгелс за „заслуженото управление”?
Весели празници!!!