На първо четене предлагам два варианта:
1. На входящия шлаух се поставя турбинка, задвижвана от флуида. На оста на турбинката има диск по периферията на който са направени прорези. Периферията на диска преминава през процепа на оптрон с въздушна междина , състоящ се от инфрачервен светодиод и разположен срещу него фототранзистор). Така за всеки оборот се генерират правоъгълни импулси, чийто брой е равен на броя прорези на диска. Импулсите постъпват на входа на последователно свързани броячи, изходите на броячите са свързани към елементарна схема на цифров компаратор - диодна или с специализирани чипове.Желаното ниво в съда еднозначно отговаря на определен брой обороти на диска т.е. на определен брой импулси. Компаратора сигнализира желания брой импулси и може да подаде сигнал за последващо действие. Точността зависи от броя импулси за един оборот на диска.

2. Инфрачервен светодиод и фототранзистор, разположени един срещу друг на външната страна на стъкления съд. Светодиода може да работи постоянно или импулсно. На колектора на фототранзистора се получава напреженово ниво или правоъгълни импулси, чиято амплитуда зависи от това дали инфрачервения лъч преминава през въздух или флуид.
Този вариант е малко по-прост от първия, но не смущават отлаганията върху вътрешната страна на съда, които биха създали различни напреженови нива при различна чистота на вътрешните стени на съда.