Съгласен съм, че лампите са отживелица, и не са на "мода", но самите лампови усилватели заемат малък дял в аудиотехниката. И нещо по-конкретно за лампите:
Магията на ламповия звук в зората на развитието на транзисторната техника по-доброто звучене на лампата се обяснява лесно – самите транзистори са несъвършени и имат много недостатъци. Но днес транзисторните и микроелектронните технологии са доведени почти до съвършенство и трябва да търсим обяснението другаде. В ламповия звук наистина има някаква магия. На пръв поглед, транзисторните усилватели значително превъзхождат ламповите. При съвременните висококачествени транзисторни модели коефициентът на нелинейни изкривявания е от порядъка на 0.01% - 0.001%, докато поради принципа на действието и конструкцията им, при ламповите усилватели този коефициент не може да се намали под 0.5%. Също така, конструкцията на повечето лампови усилватели е такава, че сигналът се подава към озвучителните тела през изходен трансформатор, а това влошава възпроизвеждането на най-ниските честоти. Ламповите усилватели се затрудняват и при възпроизвеждането на най-динамичните моменти в музикалните произведения. И все пак, звукът на ламповите усилватели субективно се възприема като по-приятен, в сравнение с „транзисторния” звук. На пръв поглед това е парадокс – устройството, чиито характеристики са по-лоши, субективно получава по-висока оценка. Не, тук няма магия. Този феномен може да се обясни научно. Наистина, съвременните транзистори внасят в аудиосигнала по-малко изкривявания, отколкото лампите. Но тези изкривявания са от различен тип и начинът, по който лампата променя звукът, по-добре и по-търпимо се понася от човешкия слух. При усилването, лампата добавя към аудиосигнала четни хармоници. Субективно, човешкото ухо възприема звукът с преобладаващи четни хармоници като по-топъл. Затова и добавянето на такива хармоници, естествено в разумни граници, прави звукът по-приятен за слуха ни. Нещо повече, добавяните от лампите хармоници са от нисък ред (предимно 2 и 4), а известно е, че хармониците от нисък ред дразнят слуха по-малко от тези от висок ред. Транзисторите обратно, добавят нечетни хармоници, и то от висок ред (от 7 нагоре), което се възприема като по-остро и дразнещо звучене. Също така, ламповите усилватели „реагират” малко по-бавно на резките изменения в нивата на сигнала, което прави звученето им по-меко. Ето тук именно се крие магията и неповторимия колорит на ламповия звук. След като вече са разкрити и добре изучени причините за неустоимия магнетизъм на ламповия звук, съвсем резонен е въпросът: може ли по някакъв начин със съвременни средства да се имитира звукът на лампата? Действително, това е възможно. Съществуват компютърни програми, които обогатяват звука с хармоници, характерни за лампите. Същото правят и някои професионални усилватели за електронни китари например. Но компютърната обработка на сигнала или подобната цифрова обработка в усилвателя не дава същия резултат, както преминаването на сигнала през истински лампов усилвател. Защо? Работата е там, че след съответната обработка цифровият сигнал се преобразува в аналогов от ЦАП (цифрово-аналогов преобразувател), който пък внася свои собствени изкривявания и променя звука по собствен начин. Съществуват и аналогови транзисторни схеми, които добавят четни хармоници, но същевременно привнасят и характерните за транзисторите нечетни хармоници и ефектът отново не е същият. В крайна сметка, лампата засега се оказва просто незаменима. Поне докато бъде изобретен усилвател с транзистори или интегрални схеми, осигуряващ подобно звучене.