Когато безочието няма граници!!!

Рядко чета писанията в този форум, защото тук на воля битуват всевъзможни мнения, най-често твърде далеч от Древен Египет. Реших в крайна сметка да се включа в него, защото в т. нар. „демократична реалност” с бясна скорост започват да се изявяват всевъзможни личности като при това обевяват себе си за „знаещи” и „рекламиращи познанието (виж ти!!!) на Древен Египет”. Трагедията нямаше да ме вълнува толкова ако не познавах въпросният човек, а именно Димитър Димитров, по-известен в този форум като tzadek37 лично. Проверявайки писанията му всеки лесно може да отвори неговия собствен интернет сайт. И какво ще види там. Нашият човек се оказва, че е завършил СУ «Климент Охридски» (бакалавър), след което се премества в НБУ където завършва Магистърска програма «Египтология», а след това и до ден днешен подготвя своята дисертация. Това пише. А каква е действителността: Димитър Димитров не е завършил СУ «Климент Охридски», не е завършил никаква програма в НБУ още по-малко «Египтология». Ако подготвя дисертационния си труд е хубаво да знае, че първо трябва да завърши степен магистър, а след това да се насочи към докторат. Е хубаво де, някой ще каже какво пък толкова, човекът иска да изглежда по-сериозен. Ок. Няма проблеми, може да си затвориш очите, но както се казва в заглавието «безочието няма граници». Отново в неговия сайт човек може да прочете, че човекът е издал самостоятелно цяла книге и то с преводни текстове от Древен Египет. Значи той знае древноегипетския език. Ситуацията обаче отново се оказва друга. Преди няколко години с група студенти заедно превеждахме един от текстове, който по-късно влеза във въпросната книга. По време на работата върху текста, Димитър Димитров не показа някакви завидни знания върху езика и сред останалите студенти имаше далеч по-добри от него (да кажем Светла и Данчо). Оказва се обаче, че този текст влиза в книгата на въпросния човек. Значи посещаваш лекции (за които разбира се не си платил нищо) не си най-добрия измежду останалите, а след това издаваш книга с материалите получени от курса. Това си е направо откритие! Как някой не се е сетил до сега?! Вече всеки може да публикува от свое име лекцийте на преподавателите, които слуша. Но трагичната история не свършва до тук. Появява се статия на човека в списание Усури. Той сам си я рекламира и се защитава за това, че си я рекламира. И какво пише: «умиращата ни Египтология» и това, че някой «погребва българската египтология». Силни думи! Уви някакси не върви, когато не си част от нещо да го плюеш. Още повече не върви да плюеш нещо, което винаги ти е помагало и те е посрешнало с отворени обятия. Нима не си посещавал всякакви курсове по Египтология без да заплащаш? Нима някога ти е отказвана литература, която си поискал? Естественно, че не! Винаги ти е било обръщано внимание и то бих казал особено внимание. Дори ти бе направено предложение да продължиш да се занимаваш с Египтология в рамките на университета и след като завършиш образуванието си. Но кой да чака? Елементарният път винаги е бил по кратък от другия. Сега се радвам, че се получи така, защото разбрахме що за човек си! Та за статията в Усури. Тя не е ли продукт от работата на еднин друг студент на име Йордан Чобанов? Не преведе ли Данчо информацията от енциклопедията на Боне и една статия за «окото на Сет»? Аз мисля, че той беше! А сега се оказва, че статията е твоя, тя е хубава и ще има продължение. Не ми се пише повече. Повръща ми се. Не бих се занимавал с теб изобщо, ако не беше онова изречение:
«С гилотината на своя език, грозотата посичай!»
Знам, че ще продължиш с писанията. Дерзай! Но в демократичните държави всеки трябва да знае какъв човек си. Нали?

Емил Бузов