Представете си, или ако искате си нарисувайте един кръг. Разделете го хоризонтално по диагонала на две равни части. Долната я оцветете в някакъв цвят. Това е нощта на Ра. Горната ще е деня.

Сега разделете отново този кръг вертикално по диагонала. Получава се един кръст в кръга.
Най-отгоре напишете: ЮГ и РА.
Най-отдолу: Север.
Отдясно: Запад и Атум.
Отляво: Изток и Хепри (скарабея).

Това е Времето. То се дели на Ден и Нощ.

До тук добре. Даже смея да кажа, че визуализацията е идеална! Но следващото просто не го разбирам. От къде ги взе тези 25920 години и кое е това друго слънце. Защо то да е по-различно от слънцето, което грее сега. Все пок за да го определяш като друго, значи нещо трябва да го отличава. Едва ли е само до името. То е различно на всеки език.


Това за прецесията го пише само в моите учебници.
Нашето слънце е само един добре излъскан щит, който по подобие на стотиците хиляди само в нашата галактика, отразява светлината на Вселенското Слънце през Нощта.

Урания, преобразената в материалните светове Изида, е нашето Слънце.
Спомни си законът на Хермес Трисмегист в "Изумрудената таблица":
"Както на небето, така и на земята!"

Вселенското Слънце е РА - Изворът на всичко. Така то ражда своите деца, изпраща ги в материята и там те съзряват. После Озирис и Изида се превръщат в ТОЙ и ТЯ, раждат си деца ...
Виждаш ли каква игра.
Как мислиш, че Светлината се бори с Мрака?

2. Атум не се ражда в нощта. Тук ще трябват някои пояснения относно това как египтяните си представят нещата. Въпросът е твърди сложен и аз лично не искам да се наемам да го разисквам подробно. Като цяло обаче, всяко нещо от света е възприемано като част от тялото на бога творец. Погледнато по този начин, то Ре, Атум, Хепри и т.н. са различни аспекти на един бог и на самите себе си, в разли моменти. (Незнам добре ли го обясних, но за момента не се сещам как по добре мога). Това най-добре си личи при слънцето. В момента на своя изгрев то е Хепри, след това е Ре, а при залеза е Амун ( понякога Атум). Всичко това обаче са само аспекти на слънчевия бог. Затова не можеш да кажеш, че Атум се ражда в нощта. (Всъщност можеш, но като изходиш от малко по-ранен момент в хелиополския мит и пак няма да е нощта)!


Атум не се ражда в нощта. РА се превръща в Атум по време на Залеза. През нощта светлината на Атум се превръща на Озирис, разкъсан на 60 милиарда частици. Те се носят на Слънчевата лодка и преминават през 12 времеви врати и се изживяват като души. Виж на кръга най-отдолу, при буквата "П", на Север какво се случва:
"Шестия час на нощта.
Този велик бог достига до най-ниските води на повелителите на долното небе; той дава заповеди на намиращите се там богове; той заповядва да вземат от това място божествените си ястия. Той напредва в тая страна, снабден с лодка; той им отстъпва даром храните, които им дава; той им дава саловете за водите им, за да се носят над тях всяка сутрин. Името на вратата на тая местност е Сепа-ем-ту, тайственият път на западната страна, в която плава този велик бог, за да урежда съдбините на боговете на долното небе. Съвкупността на техните имена, начинът на преобразуванията им и часовете им са най-тайствените неща, и тая басня за тайните на долното небе не е позната на никой човек. Онзи, който знае това, следейки развитието в долното полукълбо, достига до земния свят заедно с Озирис; подчинените му признават неговите права в земния свят."

В седмият час лодката на Озирис започва да се изкачва нагоре. Тук е буквата "Р".
П - Потопа.
Р - Новото човечество стремящо се нагоре към бога А.
Така се образува думата РА. Обратното на РА е АР - Развиващият се човек.
Изгревът е на Х - Хепри.
Скарабеят символично показва човек, заключен като торно топче в своето тяло. В него той расте и се храни до денят на Раждането.
За Раждането по-нататък.

Орос.