Как построить пирамиду

"...

Няма нио чудно в това, че много поколения пътешественици са изпадали в дълбок размисъл по повод тази (на Хуфу) пирамида. Във връзка с нея са били изказвани всякакви безумни идеи, като се започне от джиновете и се стигне до "неизвестни, изгубени познания", но няма никакви причини за такива фантаии. Великата пирамида и по-малките от неяса можели да бъдат построени със съвсем прости инструменти и технологии. Преди да бъдат докарани камъните египетският архитект е трябвало да разреши два отделни проблема. Първият е бил изравняването на площадката, а вторият - определянето на ъглите и ориентацията на сградата.
След като пясъка и чакъла били изгребани и се откриела основната скала, територията, която трябва да се изравни била ограждана с ниски стени от кирпич и заливана с вода. След това, кат мерели дълбочината на водата от повърхността надолу, на няколко места, правели мрежа от канавки с еднаква дълбочина. След това пускали водата да изтече и пространството между канавките изгребвали до тяхната дълбочина и така получавали равен терен. През дългата си история египтяните придобили огромен опит с работата по залетите поля и напоителните канали, затова такъв метод за тях бил съвсем естествен. Това, че той наистина е бил прилаган, както предполагат и повечето учени се потвърждава от един куриозен факт: когато духа обичайния в района на Кайро северен вятър, той създава също такова отклонение на водното равнище от хоризонталата, каквото е установено за платформата на Великата пирамида. В конкретния случай с тази пирамида, не е била напълно изравнена цялата платформа. В средата е оставена част от скала, която после е влязла във вътрешността на пирамидата. По една или друга причина пирамидите е трябвало да бъдат построени така, че страните им да съответстват на четирите посоки на света.

...

Дакато се разчиствала площадката за пирамидата каменоделците вече изсичали в кариерите първите количества от двата милиона каменни блока. За изграждане основата на пирамидата използвали варовик, тази негова разновидност, от която се състояло и самото плато, върху което са строили. Затова го добивали на самото място. Плочите, с които облицовали обаче пирамидата, за да получат гладката й фасада, били от друг по-качествен варовик. Докарвали го от известни кариери, точно срещу Гиза, на другия бряг на реката, недалече от съвременния град Кайро. Варовика сега се смята за мек камък, доколкото един камък може да бъде наречен мек. Но всъщност, по тази причина е можел да бъде обработван с медни инструменти, каквито именно са притежавали египтяните. С медни резци, отцепвали блока от скалата от три страни, без основата. Нея отцепвали с клинове.

...

Когато блоковете били отделяни от скалата, трябвало да бъдат докарани до мястото на строежа, независимо дали са били добивани в Гиза или на отсрещния бряг на реката. Когато е било възможно, храмовете били превозвани по вода. Очевидно това е ставало по време на разливите, когато по-голямата част от долината била залята и камъните можело да бъдат превозени до самото плато. Най-трудната част от пътя била от основата на платото, до мястото на градежа. Макар да нямаме описание, нито рисунки на процеса на придвижване на камъните, в гробница от 12династия има интересна сцена за транспортиране на огромна статуя. Статуята е сложена върху шейна, теглена от 172 души. Колела не се използват. Седейки твърде рисковано върху коляното на статуята, един надзирател пляска с ръце, за да даде ритъма, може бе, подвиквайки: "Раз, два, тегли!", както и до днес се прави при тежка физическа работа в Близкия Изток. Пред самата шейна друг човек полива земята с вода, за да стане по-хлъзгава. Тази статуя вероятно е тежала 50 - 60 тона. Блоковете, от които изграждали пирамидите били с различно тегло. От някакви си два тона, до потресаващите 200 тона в храма на третата (на Микерин) пирамида. При всички положения, няма съмнение, че са ги влачили точно както тази статуя, без помощта на колела или двигатели.
Сега вече имаме камъните и площадката за строителство. Остава ни да вдигнем пирамидата. Археолозите още не са стигнали до единно мнение за отделните детайли по строителството на пиравидите. Един въпрос обаче предизвиква най-малко разногласия и той е, че тези гигантски конструкции, а също и другите огромни здания на Древен Египет са били създавани чрез използването само и единствено на мускулната сила на човека и с помощта на някои съвсем прости механизми. Нямало лебетки. Камъните на пирамидите трябвало да бъдат завличани на техните места така, както са ги влачели и по земята. Един от възможните начини е използването на наклонена плоскост. Съществуват две различни теории по този повод. Според едната главната плоскост се е строяла под пров ъгъл към фасадата на пирамидата, с три допълнителни ската от другите й страни. Според другата теория плоскостите са четири и се разполагат по ъглите. За първия ред камъни разбира се не са били нужни никакви наклонени плоскости. След това правели наклонена плоскост, която трябвало да повдигат за всеки нов ред от камъни.

Мерц, Б., Красная земля, черная земля: Мир древних египтян. М. 1998