Знаеш ли, че от момента когато спреш да чакаш и започнеш да действаш, ще се превърнеш и ти в Орос. Така само ще се оправи света. Когато станем много Ороси ще можем да победим Антихриста. Ролята на Орос е да събуди и останалите заспали свои братя. Накрая ще станем една непобедима, огромна армия от Ороси. Светлината не идва отвън. Всеки я носи в себе си и само трябва някой да я запали. Знаеш ли какво носи Урания на света. Един огромен пожар, от който горите стават пламъци, реките - огнени течения, моретата - жар, а камъните - лава, и всичко това потича и изгаря всичко. Само Оросите с радост ще посрещнат пожара, защото иде от Нея. Светлината не се бои от Огъня. Те са едно.

ТЪРЖЕСТВОТО НА ОРОС
Картината е същата и става на същото място, където слезе Антихрист на земния бряг. Той свършва своето деяние тъкмо в точката, откъдето е дошъл и почнал, защото всичко върви по кръга на възвръщането -илюзия е всичко и когато се появи първият отвор на живота и човекът нахлуе съзнателно, вижда мир безконечен, обхожда го и се вижда след време, че се е върнал пак на същото място. Та това ли бе безконеч-ността, пита се сам, каква измама! Да, и ноктите на Антихриста са измама, заблуда, и той обиколи царствата, и сега тържествува, но какво ли ще бъде положението му, като види, че точката на неговото тържество е също и тази на падението. На брега на морето се виждат построени палати и салони за тържества от най-нечувани разкоши, забелязва се особено движение като на празненство. В най-разкошна сграда-салон седи Антихристът, облечен в царска униформа от най-фантастичен вид, където личат всички образи на проклятия и разрушения се месят с тези на изобре-
тения и привлекателност за окото. До Антихриста седят неговите другари, също тържествуващи.
АНТИХРИСТ
На върха е нашата слава и ако има най-много, на когото да благодаря за моето тържество, то е на вас, мои неразделни другари - вие изпълнявахте най-бляскаво вашите дела и сега, ето, в краката ми е целият човешки живот с всичките негови отрасли: политика, религия, наука, философия, изкуство, литература, търговия, стопанство, земеделие - няма нищо, което да не е облечено в моята одежда. Днес всичко ми се покланя и величае моята сила и могъщество: и царе, и философи, и писатели, и партийни водители - тези мои мили чеда на раздора, на които ще дам най-почетното място в обратното ми царство, това подморското, в което ги прибирам всички след смъртта. Същите чинове им давам и звания, каквито тук - ето моята силна аргументация, че и там ще им запазя висшето положение, та да се нарадва всеки на живота. А какво прави моят противник на духа? - Вечно вика: най-нап-ред нощ, а после светлина. О, славни сте, синове човешки, че избрахте моята истина, право е, пълен е животът с противоречия и борби, войни, убийства и ще видите до разкош и богатства - мизерия и бедност. Но така е. Бедни са кои, кои са мизерни? - Слабите. Тези, които не възприеха учението ми, не взеха ножа на убийството и борбата. Вие заслужавате и по-голя-
мо наказание от това, о, вие, които сте изменници на природата, която плаче под краката ви, вие, летящи по пространството, защо ходите по земята? Вървете си там по небето, по усамотението, пустинята. Там е чисто за святите ви души, какво правите вие в моя ад, души духовни? Не е земята за вас, вървете си тогава, кой ви спира!
ВЕЛЗЕВУЛ
Ще ми простиш едно само, което сгреших в моята дейност - че доведох тука онази жена бард. Ах, какви противни работи ми направи тя и знаеш ли, голям кръжок около нея, всеки ден печели приятели.
АНТИХРИСТ
Ах, приятелю, няма живот без неприятности, най-пос-ле такава е нашата природа - борба. Ти не си виновен за това, но онзи, моят противник - Христос, който от безсилие и звездата си скри, откакто аз слязох на земния бряг. Нали щеше да слезе по мен, къде е! Ха-ха-ха!... Оздравих царството, моята сила е вече непобедима, слизането и на Висши Бог не би разтурило това гнездо, което по съвета на моя баща, изпълних. Нали знаете, аз имам баща там, който ме създава. Но се крие в тъмнините, по бездните от Вашия Бог, който създава мълнии, когато го види. Ето защо, той създаде мен и каза: ти върви по земите, изразен в лицемерие, няма да те познаят, че си мое чедо. Оттогава облякох всички одежди на истината, която само по име нося, но делата и същината ми е винаги противобожествена.

САТАН
И аз съм много виновен, че не можах да спра дейността на монахинята. Тя успя да запази учението по манастирите.
ДЕМОН
И аз не можах да спра проповедите на онзи международен учен, дипломат, той после се превърна във философ, мъдрец, деятел и от град на град речи държи, и все против нас говори, ама в единия град добре му скроих капан - направих така, че всички се явиха против него - и духовници, и политици, и учени. Тогава той се загуби за известно време из пустинята, но сега, казват, пак е дошъл, но речите му са в тесни кръгове на верующи - знаете ли? На двадесет милиона народ по две хиляди души, ха-ха-ха!... И той мисли, че ще победи!
АНТИХРИСТ
Ние няма защо да се боим от това малцинство и дълго още така ще царуваме на земния шар, но...
ВЕЛЗЕВУЛ
Какво?

САТАН
Как каза?
ДЕМОН Не чух!
АНТИХРИСТ
Оставете това, няма защо да потъмняваме този светъл празник с такива мисли. Днес си отпразнуваме стогодишнината от царуването и по стар обичай тези велики празници трябва да стават на мястото, където за пръв път ми е стъпил кракът на земята. И сега ще видят тези места какво съм бил тогава и какво - сега. Каква голяма разлика! Какво величие сега, пред каква малота тогава! Какви мерки взехте да бъде празникът най-велик от досегашните?
ВЕЛЗЕВУЛ
Аз поканих всички първенци от нашите съмишленици и те са вече тук и скоро ще дойдат.
САТАН
Също и моите духовни санове са тук. И знаеш ли, всичките дойдоха. Не бях видял такава вярност, преданост и постоянство.
ДЕМОН
Верни са твоите, Сатан, но пък моите показаха такава дейност в политиката и социалните въпроси, че ако
взема да ви разказвам, ще се отвори устата ви и никога няма да се затвори. Най-напред им дадох идеята за революции - такава дума нямаше по-рано. Това са народни изблици на злоба, яд, набирана и изливана изведнъж. После ги научих да правят партии и знаеш ли, партии по пет от партия, ха, ха, ха!... Каква мила борба!
АНТИХРИСТ
Браво, браво, Демон!
ДЕМОН
После дадох идея за анархизъм, либерализъм, социализъм, болшевизъм, консерватизъм, земеделизъм... а пък последният, който излиза от стъпалата на вола, знаеш ли, днес цар ще става! Ха-ха-ха!...
АНТИХРИСТ
Браво, браво, Демон! После?
ДЕМОН
Една шепа хора, най-ниското дъно на живота, направиха да разиграят цял един стоманен народ - ала все интереса слагах за начало, нали знаете, много ми помогнаха за това дипломатите от другите държави, защото всички се радваха като виждаха събарянето на силния северен колос. И сега там цели струи кръв се лее като море. И жени, и деца, и всичко беше изпокла-но, ха-ха-ха!...

АНТИХРИСТ
Браво, Демон, браво!
ВЕЛЗЕВУЛ
Ами моите славни чеда: философи, артисти, певци, писачи, драскачи, псувачи - гледай пресата, това, което се нарича, ха-ха-ха!... Романисти, театралите, ха-ха-ха!... Кафе, концерти, театри, кина!
АНТИХРИСТ
Браво, Велзевул, браво!
САТАН
А моите? Достигнаха до царски санове и колкото повече си вдигаха сановете, толкова повече убиваха Христа в себе си и те сега го поменават, но не знаят що значи.
АНТИХРИСТ
Стига, стига! Ха-ха-ха!... Ако го разказваме, край няма. И бебето, когато се роди, е все мое, защото с малките си ръчички бие майка си и я дере по гърдите... кои са бащата и майка му? И старецът, кога умира, въздъхне и рече: "Ах, какво разбрах, малко си поживях, да бях знаел, че така значи ще умра, бих му казал на живота..." И там, и там са мои всички. Движи се земната планета и един път разсърдена от това мое величие, се завъртя така, щото хвърли сянка зад гърба си, остави едното си лице вечно към слънцето, а другото в сянка и със сила някаква отхвърля моите чеда все в сянката, но ще си отмъстя и за това. Ах, непобедим картоиграч! Сега вървете, драги другари, и наредете празненството. Нека стане нещо нечуто досега в този тържествен празник на моето стогодишно тържество.
(Велзевул, Сатан и Демон излизат. Антихристът остава сам.)
Вино ми дайте, вино да се напия, но не вино от вода, а вино от кръв. О, кръв, кръв, кръв!... Въздух ми дайте да се надишам, но не въздух от цветя, а от тела умрели, които са яли живо месо, заклано, убито... И то пищи и реве животното, и тогава, когато реве, дайте ми го! О, месо ми дайте! Топли лъчи, но не слънчеви, а топлина от гръд женска, дайте ми жени, жени, жени!... Тези изчадия на горния свят, тези, които винаги са били мои противници, сега са под палтото ми, успях да ги туря под моя крак и сега няма жени, а ехидни! Ха-ха-ха!... Кръв, жени, тела, меса, умрели, миязми ми дайте! И знайте, изчадия земни, че ако се науча за слизането някога на вашия любовник Христос, моят вечен противник, какво ще направя: Ще повдигна всичко, що е в мое владение, и така ще направя, че целият ваш род човешки да се самоунищожи. Ето целта ми: да те унищожа, човешки роде, и тогава, когато ти затрепериш и издъхваш, аз да изляза из тялото ти и душата ти да занеса в моето царство, което аз тогава ще построя. Ще му извадя само Божествения Дух, този
размътващ моята яснота. Ако не беше той, всичко щеше да върви като часовник: тик-так!... Аз съм тик, а Велзевул - так, Сатан - тик, а Демон - так... Ето, не е ли умно - това е умът, ето гения му... а защо е по-нататък животът... Какво да направя, всичко ми е в ръцете. Я чакай да седна и аз веднъж да помисля.
(Сяда и мисли, взема една поза страшна и демонска, и мисли за бъдещата съдба на човешкия род...)
Най-после светна ми! Тържествувай, о, природо на из-вержението! Ти, която земетръса правиш, а бягаш от него. Аз ли бягам? - А, не, Антихристът се издимява, ха-ха-ха!... Кой друг се смее на собствената си природа, ако не Демон, Сатан, Велзевул! Измислих връх на моето изобретение: всесветска война - всесветско изтребление! Кръв, кръв да пия, дайте ми вино!... Ей, вино!... Жени, жени да дойдат, ей!...
(При този силен вик влиза един служител на Антихриста.)
Жени, чу ли, и вино от амброзия, червена кръв от алчност и страсти, и желания, и болки, и жар от сладости, и раняване от целувки. Певици ми дай, ей сега. Не знаеш ли природата ми - в минутата, кога нещо поискам, да дойде: музика, жени, танци. Хайде, върви, чу ли! Бързо!