Да, видях я. Не казвам, че авторът е душевноболен, но трябва да поработи върху себе си, все пак. Човекът се задълбава в броя на висулките, умножен по броя на камъчета, умножен по не знам си какво и прави генерални изводи за живота, вселената и всичко останало :-))))))))))))))
Имаше съвсем малко интересни неща, нови неизвестни ми до тоя момент подробности, които заслужават внимание. Според мен да оцветяваш определени части от рисунки върху камък, да ги пренасяш на прозрачна хартия и после да ги препокриваш под някакъв ъгъл е меко казано несериозно.
Особено ако вземеш после да строиш теории, неосноваващи се на никакви други доказателства и да си вярваш дотам, че да издадеш дебел труд за способностите си на оцветител.
Може би бях малко по-остра отколкото трябва, но наистина не намирам книгата за достатъчно сериозна.
Това, което наистина ми хареса е 'Убийството на Тутанкамон' на Боб Брайър. Гледала съм 2 филма с него по Дискавъри и намирам, че подходът му е много умерен и мек. Той дори има смелостта да посочва доказателства, оборващи собствените му тези - просто показва всички гледни точки по темата. Още нещо, което мисля, че го няма в книгата: Най-вероятно везирът Ейе е баща на Нефертити (усещате ли приликата със 'Синухе'?). И това говедо не стига, че убива Тутанкамон, но и в бързината открадва саркофага на собствената си дъщеря, захвърля някъде тялото й (не намерено досега), изличава надписите и го надписва отново с йероглифи за Тутанкамон. Бързал е ужасно, защото момчето умира внезапно, гробницата му не е готова, а на Ейе не му се харчат излишни пари. Освен това везирът никога не прощава на дъшеря си искрената й привързаност към Ехнатон и новия култ. И той я наказва, като я лишава от задгробен живот. За един египтянин това е най-ужасното наказание - няма подобаващ гроб, няма вечен живот.