ХОР
Хор (hr, "висота", "небе"). В египетската митология божество, въплатено в образа на сокол. Изобразява се като сокол, човек с глава на сокол, крилато слънце. Символът му е слънчевият диск с разпрострени криле.

В много области на Египет било разпространено предклонението към божествата-соколи, с различни имена, но по правило свързани с небето и слънцето. Първоначално Хор бил почитан като хищният бог на лова, но в династическия периода период станало постепенното сливане на различните му образи до два основни и тясно свързани: Хор, синът на Изида (ег. Хор-са-Исет) и Хор Бехдетски. Вторият, съпруг на Хатор и баща на Хор-Сематауи, се явява основно бог на светлината, борещ се със силите на мрака. Очите му са слънцето и луната. Синът на Изида основно е мъстител за смъртта на баща си - Озирис. Но, и двамата богове са покровители на царската власт - фараоните на практика са "служители" на Хор, приемници на неговата власт над Египет, а със своите крила богът е хранител главата на фараона (подобно е изработена статуята на фараона Хефрен). Името на Хор станало задължителна съставка в петчленната титла на фараона.

Митът за Хор Бехдетски е стигнал до нас от надпис, изсечен на стените на неговия храм в гр. Бехдет на делтата на Нил в Горен Египет. Вероятно е възникнал там, когато е бил пренесен култът към Хор. Хор Бехдетски съпровожда баща си - бога на слънцето Ра - плуващ по Нил, и унищожава враговете му, превръщащи се в крокодили и хипопотами. Той поразява и главният му противник и предводител на враговете му - Сет, олицетворяващ всички чудовища. На стенописа Хор е изобразен стоящ на носа на лодката на Ра с харпун в ръка, с който убива крокодил. В този мит Хор не толкова постъпва като син на Ра, колкото се слива в един образ с него (Ра-Харахути, Хор-ахути, означава "Хор от краищата на света" или "Хор отвъд хоризонтите"). Образът на Хор Бехдетски се преплита с този на Хор, синът на Изида, също участващ в схватки със Сет и различни чудовища. В мит, подобен на този, образите на двамата буквално са сляти, като синът на Изида се бори рамо до рамо с другия Хор с враговете на слънцето, въплатени в Сет.

Може да се предполага, че в борбите на двамата Хор с противниците им намират отражение войните за обединение на Египет от 4-3 хил. г.пр.н.е. Победата на Юга се смята като победа на Хор, а той - като владетел на страната. От там идва и образа на Хор-Сематауи, обединителят на всички земи (Горен и Долен Египет).

Съгласно мита за Хор, сина Изида, той бил заченат от мъртвия Озирис, убит предателски от брат си Сет. Роден в делтата на Нил, той бил отгледан и възпитан от майка си. Вече възмъжал, на съда на боговете, в спор със Сет, Хор бил признат за единствен наследник на Озирис. Но, отначало в схватките си със Сет той търпи поражение и Сет вади едното му око, което се оказва вълшебно. След дълга битка Хор успява да победи врага си, и в знак на подчинение Сет полага окото му на челото на Озирис. Хор дава окото си на мъртвия Озирис, който го гълта и оживява. По-късно отстъпва трона на Египет на сина си, а сам става господар на царството на мъртвите.

По-незначителни образи на Хор се явяват Хор-ахути, свързаният с Ра бог на утринното слънци, а също и (от времето на XVIII династия, 16-14 вв. пр.н.е.) бог на западния и източния хоризонт. Хор-ем-ахет ("Хор в хоризонта") е божество, подобно на Ра-Харахути; Хор-ур ("Хор старши") се споменава от Плутарх като брат на Изида и Озирис (във връзка с това, че "ур" се употребява и като "силен", "велик", то е възможно и значение "Хор велики"); Хор-па-Ра, детето-слънце, родено от Рат-тауи; Хор-пахерд и редица други. С Хор се отъждествява дори и Амон (Амон-Ра-Харахути). Култът към Хор бил разпространен и в Нубия, а Херодот го сравнява