ФИЛОСОФ
А аз ревностен и скромен борец на умственото поле, открих: няма душа, Бог, ангели, херувими. Атомът е случайна прашинка и след като комбинира тяло, пръска се и това е вечна игра на природата; после и това оставих, и като видях, че животът си е живот, махнах с ръка и извиках: О, заблудени, нима не виждате, че всичко е лъжа, истина няма, знание няма - нищо няма, освен живот. Ето го този, както си го наредиш, така...
(Всички викат: "Браво, браво!")
ЛИТЕРАТОР
Дебела е човешката природа и за да я разбутам, такива сензации измислих, че взеха да се пръскат сърцата на мъжете, а гърдите на жените да се отварят, да им влезе хладина. Рекох: Човек, уста си - яж! Устни си -целувай! Ръце си - стискай! Крака си - ритай! Зъби си - хапи!... Добре ли е?
ЖИВОПИСЕЦ
(Показва една гола жена във всичките й точни описания и до нея един мъж: гол и се гледат.)
Ето моето дело.

(Всички викат: "Браво, браво!")
АНТИХРИСТ
От вашия досегашен рапорт разбирам, че много добре върви делото ми и ако така върви противникът и с най-силни коне да ме гони, няма да ме стигне. Но не само това, сигурно вие сте направили много повече, но срам ви е да кажете, па и време няма. Сега, мили чеда на мрачната светлина и на светлата мрачина, благодаря ви, дано след сто години се издигнете така, че да превземете и моя престол, та да си отида тогава, спокойно да ви чакам в преизподнята. Както виждате, аз съм едничкият благодетел, който си отстъпва престола на всеки заслужил. Кажете, не съм ли най-великият играч в този живот, който е игра!
(Всички викат: "Ура! Да живее!")
Сега ще ви устроя такова празненство, което никога не сте видели.
(Подава знак с ръка, след който се донасят питиета и музиката почва да свири. Сред оргията, която е в началото си, се запява в едно кътче от залата песента на Антихриста, след нея почват танци, балети и оргията стига до върха на своето търснсество. След свършването на тази песен се почват магични танци, които омайват всички присъстващи и се почва онази интимност между човешките възбудни чувства на най-низшата природа, която в такива моменти не знае що прави. В този разгар на човешкото паднало достойнство, в този шум, блясък и разкош, се явява дотогава мълчащ човек, който става и със силен глас говори.)
РОЗЕЛИ (преоблечена в дрехи на бард) О, славни жители на великия Антихрист, и аз съм възхитена от вашата победа и успехи, за вас не остава вече друго освен животът, театърът, улицата, учреждението, земята. Вашата продуктивност е голяма и разкошите - нечувани, и вашето нареждане е тъкмо по принципа на по-силния, грубия и хитрия; най-напред ми се видя неестествено, но като поживях, навикнах и видях, че е хубаво и от тогава почнах да пея за нашата история, тя е много интересна, но дълга. Позволете ми да ви попея и в това време нека чашите леят по-буйно виното, и дано вашите викове заглушат това, което говори историята, защото е много тъжна в миналото, но не зная дали и за бъдещето ще е по-честита. Ето песента ми.
(Почва да пее с лира като на пир и от време на време бива прекъсвана с викове и наздравици.)
Моята песен е безкрайна, о, славни съотечественици, и вие, всички жители на земния шар. Тя говори за вашето велико минало там във вековете, когато вие пак така събрани, както в този век, създадохте потопа на Атлантида с вашия живот, разврат, безумие, борба, убийства и беззакония. И тогава също така истината беше изчезнала пред вашия ум и вашата гордост отвори война против справедливия народ. Но тогава този народ имаше царство, а сега той е пръснат на частици между вас и задушен като малки цветя между тръни и бурени.
Вие сте същите атландци, които, наказани от Всевишния, се спуснахте и прераждахте на груби, и там, където слизаше вашият черен крак, винаги свършваше с борба и унищожение на една цивилизация. Погледнете историята, където има падения на империи или прогрес, вие сте все това, вашето изчадие проклето, вашата наказана природа. От сто години се въплъща-вате в големи групи на земята и създадохте този век на черния материализъм, и все сте вие - и в революции, и борби, и във всичко, що отрича единната истина, красота и любов. И винаги се намесваше небето, за да отличи това петно от чистите лазури. Изпращаше вода, огън... И сега ви прати огън, войни, мор, суша, глад, болести, но вие не се събудихте - ето защо е близък вашият последен час. Вашите домове ще бъдат разрушени и вашите имения - разпилени, а вашите души погубени, но не с вода, огън, сеч... а с вълните на един нов океан, който се спуска веч от изток. Това е новата светлина на Орос, който иде - със светлина ще удави черните ви души, това го прави не заради вас, недостойни, а заради своите малобройни избраници, а вие сами ще се загубите в тъмата на своя собствен позор и ужас на гонения, убийства и грабежи. Събуди се, народе, нима не виждаш още в какви люлки те люлеят тези, които водят твоята управа? Не прозираш ли техния личен и егоистичен стремеж и че под булото на патриотизъм те станаха царе на капитали и в разкош те живеят, и в подвижни хареми и танци ус-лаждат своите нощи на разврат и оргии - своето пиршество. Една тяхна жена сега носи десет къщи на пръстите си. Тези, които се отнемат от народа с пот на чело, спечелени през цял един живот. Събудете се, огнени коли летят по булевардите и носят разкоша на техния разврат. Атланд тържествува, той ви измами, че е ваш баща и спасител, о, вий, заблудени селения! Събуди се, народе, кажете, имало ли е някога такъв разкош, такава печална мизерия, когато се държат най-блестящи речи за право, истина, народност, равенство, братство? Какво противоречие на ума и заблуждението, люлян от сладките блянове на някакво бъдеще, които изчезват под краката ви... и ще се пробудите, но късно ще бъде... Събуди се, събуди се, народе! (Явява се смущение сред пируващите, които повече пияни недочуват всичко, но бдящите антихристи чуват и стават да искат отмъщение на този смел изобличител.)
Аз няма да избягам, не ме е вече страх от вас, от вашите черни похвати, които убиват тялото ми. Не ме е страх, защото новата светлина свети в мен. Отнемете ми всичко, що е на земята. Но нищо не можете да ми вземете от това, което сега в душата ми се крие. Аз ще ви кажа само едно, че часът ви е дошъл. Нима не виждате зарите, които ще ви унищожат, там, по просторите взеха да слизат един по един светещите Сино-
ве на Лазура, които никога не се борят. Но когато се явят мълнии и бури покриват атландските страни. Там се проповядва вече истината, която иде. Те са предвестниците на вашата смърт и аз съм една от тях -ето ме!
(Разгръща си мантото и всички виждат Розели, прочутата певица, скитница с лира, която бяха изгонили в пустините. Всички викат по нея, искат да я разкъсат, тази, която е опетнила техния весел пир, но в това време влиза служител и настава суматоха.)
СЛУЖИТЕЛ НА АНТИХРИСТ
Господарю, обадиха ми бързо да ти кажа, че на срещуположния земен бряг е слязъл преди няколко дена сияен човек със звезда на главата си. Върви, казват, към нашия бряг, и целият народ с него, факли и свещи, пеят: Осанна, Осанна, Осанна... А след него нов цар на бял кон вървял и подчинявал вече всички, но не с бой и меч, а с някакви оръжия от цветя и легиони с пеещи лири. Който чувал техния глас, ставал веднага техен... Ах, колко се уплаших като казаха, че търсел теб този цар и идвал към нас. (Служителят излиза.)
РОЗЕЛИ
Вие сте същите, които обичате в контрасти да живеете, които станахте царе на капиталите и големите владения, на собствеността. Създадохте мизерията, за да гледате до дрипите златни разкоши, да удовлетворявате гордостта и животинските инстинкти на славос-ловие и господство. Вие сте същите, които днес под булото на патриотизми: шефства, учености, гениал-ности, социални таланти и дипломатически способности ограждат се с палати върху телата на хиляди смазани, слаби, изнурени и смирени. Ах, виждате ли, вашата рода от къде иде - от преизподнята сте Ангели паднали. Още оттам влачите черната си нишка, когато небесният гняв над вас ви хвърли в преизподнята, а после по милост ви даде тела, които вие сега разширявате в егоизъм, смрад и унижение. Същите сте, които се грабите един друг и тъпчите пак слабия, бедния и голия. Вие сте навсякъде, вий, изроди небесни! Погледнете историята си, която трепери пред вашите крака, които газят кръв и развалини и върху тях градите телата си - вашата паднала природа, бич на човечеството, петно за белината, мъгла в лазура, който идва. И сега ще бъдете потопени, но в СВЕТЛИНА!... и ще си отидете пак там, откъдето сте - в мрака! (Розели в суматохата избягва.)
АНТИХРИСТ
Изпратете бързо хора да видят и проверят всичко това. Ако наистина е слязъл, то е, за да го победя вед-нъж-завинаги. Сега, когато е всичко в ръцете ми - и политика, и наука, и литература, и религия, и всичко. Всемирът се брои мой, Антихристът не се бои от звезди, слезли на земята, всяка звезда слезе ли на земята диша моята атмосфера, ни ма не слизаха с десетки такива, но що са направили досега? Не бойте се! И тази звезда ще се потопи в моето море и ще си отиде там, да си грее по нейните висши простори... (Връща се служителят и съобщава, че звездният човек е близо вече в нашия край: "Видя ми се заря като изгрев.")
Върви си, о, ти, който се боиш. Въображението ти създава образи. Защо не виждаме ние заря? Върви, не потъмнявай със суеверия нашия пир. (Пирът почва наново и като по едно безсъзнателно предчувствие се усилва все повече, в което време се втурва тълпа от антихристи в залата, уплашена и бягаща. Пирът се смущава. Всички викат: "Идва, идва! Ето зарята му, ето светлината му, бягайте!" Накъде? -Отпред е Той, а отзад - море, бездънна провала, която дави, бездна, която погубва, неизвестност, която плаши и хвърля в ужас престъпната душа. Антихрист е малко смутен, но вика.)
Не бойте се, кураж! Ще се бием, бъдете готови, на оръжие, ако наистина е Той.