ОРОС
Твоите открития съвсем смутиха моите мисли и чувства - една чиста и цветна любов ме милваше досега из тези красиви поляни на усамотението, но ти тури една стрела в сърцето и аз усетих болка. И сега всичко това хубавото тук, спокойното и възвишеното, като че изчезна. Викове, ридания, вопли пълнят моя дух и нещо ме влече натам, за където досега ми говори.

ХРОНОС
Това са световните твои братя, с които си свързан със златната нишка на творбата на вселената тук. В един момент всяка творба става, тя е число на израза и всяко число излиза от Единния Извор, може ли тогава да няма връзка между тях и теб, о, избраний! Но ти си тук на по-висшето стъпало, развитието така върви -по числа...
ПСИХЕЯ
И какво сега мислиш, Оросе?
ОРОС
Да отида там.
ВЕНЕРА
Ах, каква сладка дума! Виж, майко, и ти, татко, как звездата засия още по-силно там.
ХРОНОС
И тя ще стане слънце, когато той за пръв път напусне Оазиса всред пустинята.
ПСИХЕЯ
Драги ми Оросе, ще се върнеш ли после, след като изпълниш своята мисия, пак тук?
ОРОС
Мога ли да не се върна в моя земен дом, тук, където за пръв път познах красотата на цветята, където за пръв път се докосна ароматът на любовта до моите устни и чух сладките песни на вечната надежда на не-разделността от тази, която обичам, където за пръв път се появи сънят на реалността и ми каза: сън съм, направи ме реалност, о, сладко дете на блаженството, аз имам обятия, ръце. Ах, колко е сладък моят Оазис, той се оживи в сърцето ми, аз ще нося спомените в мен.
ХРОНОС
И тогава, когато ще се върнеш, той ще бъде небе, пустинята и Оазиса ще се слеят и ще родят безконечност, и тази безконечност ще бъде твоето тържество, тогава, когато пустинята стане животът, който ти ще отнесеш там - новия живот на Божествената Любов на Двойката. Виждате ли там, зад онази канара, където досега не ви позволявах да ходите - там се ходи само един път в живота и сега е уреченият час в среднощ, когато се дели нощта от деня още в пелените на сладката прегръдка, още в сладкия сън на целувката, когато нощта иска да си отиде уморена от силните и горещи обятия на деня, а той не я пуска, ненаситен от нежната гръд на нейната топлина - в този час, когато нощта го целува, а той шепти: „Вечно, вечно си моя, о, нежност на моята противна сладина!"... Тогава, в този час, когато целувката говори, а всичко мълчи, защото се раждат Божествата... Нима не знаете, че Те -Боговете се раждат само в един час от денонощието и то е моментът на раздялата, когато нощта иска да се изскубне из обятията на деня, и той не я пуска, и пра-
вят условие на връзка и хармония, и когато всичко това се запечати от последното излияние, тогава, когато той - денят, в огъня на обятията на нейната нежност - нощта, шепне: да, иди, но пак ела! - „Да, ще дойда", му шепне в захлас тя, и тогава, когато се прегърнат за раздяла, се раждат Божествата. Ето защо те имат две природи и всичко по тях: тъжна и благословена - тъжната от раздялата, а благословената - от надеждата на неразделността, защото тя - нощта, обеща, че пак ще дойде. В този час на блаженството, в този момент елате, съжители мои драги, на забранената скала, там ще ви покажа нещо невиждано досега, елате!
(Всички отиват към една издигната скала, обкръжена от дървета, цветя и ароматни треви. Една ручейка заобикаля скалата и се скрива някъде в едно невиждано кътче, и се загубва там. Това е явно, че има нещо там, където отива ручейката и никога не се връща, но то е скрито, обиколено е с непроходими дървета, растителност и пълзящи животни, пазители на този загадъчен кът от Оазиса.)
ОРОС
Много от отдавна съм се запитвал, що е това, но всякога ми казваха: „Мълчи, за това не се говори!" Колко съм щастлив, гдето днес, след като узнах всичко за живота, ще видя и това невиждано място.
ХРОНОС
Мълчете всички, нека настъпи абсолютна тишина, защото часът наближава - този час, който ражда Богове, който дели нощта от деня, обятията от целувката, нежността от блаженството..., защото Боговете трябва да имат две природи: състрадание от тъга и любов за блаженство. Първото е животът, който ви описах, а второто е това, вижте, гледайте съзерцателно и нито дума, нито възклицание, ни страх... Ето, часът настъпва, когато Двата Принципа се делят с целувка, защото целувката е дробежът на битието..., настъпва моментът, когато Богинята напуска Бога, тя отива, прави кръг на раждане - живота на проявата, и се връща за ново зачатие.
ВЕНЕРА
Непорочно.
ПСИХЕЯ
И свято.
ХРОНОС
Мълчетe!
(В това време настъпва абсолютна тишина за миг, звездите престават своя блясък и настъпва мрак непроницаем, съществуванието се губи и всичко старо до този момент като че изчезва в някоя бездна и когато Духът се събуди от този захлас, вижда нов свят, ново Лете, нова Звезда - ново слънце. Отваря се една картина очарователна и неописуема: Стените на оградата от цветя и дървета изгарят в огън, и като че се стопяват в светлина, която открива скрито ложе на ПОТАЙНОТО. От всички небеса се спуснаха лъчи в едно място, което мигновено се отвори и се показа неописуемата фигура на Красотата. Един светещ Ангел отиде при тази Богиня на слънцето и рече:)
АНГЕЛЪТ
Що иска Вашето Благоволение?
УРАНИЯ
Плода на Любовта!
(Ангелът отиде при Орос, и го отнесе на своите светещи криле при Нея, полупрегърнат и осенен от неговите криле.)
УРАНИЯ
Ела, мили мой, и виж от где е твоето произхождение -Слънце от Красота и блясък от Любов. Аз съм твоя Вечна Другарка и Мама ме изпрати да ти обадя, тази, която те люлееше до сега на своите ефирни ръце - Аз съм твоята Вечна Жена и когато се върнеш от това поле в онова, гдето ще живеем непрекъснато и вечно, ще бъдем неделими по висше благоволение на нашия Татко, който ме направи Светлина. Аз съм Слънцето, това, което непрестанно те обича, защото няма от това слънце по-блестящо - това, което знаеш до сега, е отражение в безкрайното езеро на битието на блажен-ствата, в което се топят Божествата. Върви и не забравяй никога твоята Урания, Вечната Жена, която ще е светлина на всички твои мракове.
(След тези знаменити думи Ангелът пак върна Орос на височината, но там нямаше вече Хронос, Психея и Венера, отново изчезнали безследно. Той се обърна наново към мястото на Урания, но и това видение бе потъмняло. Настъпва абсолютна тъмнина, в която се прозира внезапно светване на една Звезда на Изток. Един лъч от нея като че осеняваше Орос и той се обърна и я видя в тъмнината - само тя беше тук, само тя и той.)
ОРОС
И ти ли, и ти ли някога ще ме оставиш?
(Звездата засвети още по-силно.)
И тогава, когато животът пресуши всичките сладости на моето усамотение, и съдбата захване да нарежда своите минали задължения, все там ли ще си или ще изчезнеш в това печално съществувание?
(Звездата се увеличава и става като слънце.)
Уранио, Уранио, ти си? Нима не разбра, че те обикнах? Обичам те, обичам те! Нима не виждаш, че изчезна и мъдростта, и красотата, и светлината пред новия блясък, и сега сме само Ти и аз. Обичам те само Тебе, Ти си моето всичко и животът, и смъртта, и безсмъртието, и вечното, и безконечното. Колко те обичам в мрака, о, Звездица на моя живот, Ти, която ме роди мен, Дете ново на Оазиса, вечния Орос на цветни животи, едно цвете, на което е един живот от миналите съществувания, И сега, в тъмната нощ на моя ден, в часа на Богоражданията, Ти се роди в мен, Ти, която си Слънце зад слънцето, което ме милва и дава вечния живот. Обичам те, Уранио, Теб аз, новороде-ний в Твоите обятия, които Ти така тайнствено преобрази от Майчини към Другарски на Двойка неразделна. Ти си, Ти сега в сърцето и душата ми, и всяка целувка е твоя, и всеки поглед е допиране, и всяко шеп-тене и нежност е сладина твоя, и всяка блага дума Твое състрадание е. Обичам те, обичам те!...
(Звездата засвети като слънце от седем разноцветни цвята. Настъпва ден от силен блясък. Орос пада на колене.)
О, ден на моята вечност, приеми моята целувка на любов, преданост, смирение и неразделност! О, слънце на моите мечти, сладост на моето сърце..., трепет на Нея - Урания - моята Вечна Жена! Тя грее там, това слънце Тя е - моята звезда: Звездата на Изток!
Орос става и слънцето се намалява пак до звезда трептяща, настъпва полумрак, после мрак, после абсолютна тъмнина, картината изчезва."

Това е за сега. Така се е родил Орос, когато Звездата на Изток се е появила. Спомняте ли си кога планетата Марс беше най-близко до Земята. Тя изгряваше на Изток... Звездата на Орос, Арес, Марс. Казват, че била планетата на войната. Някой, някога беше казал:
"Аз не мир ви нося, а меч!"
Какво ли ще донесе Орос на света?