|
|
| Тема |
 ОПИТ ЗА ПРЕВОД |
|
| Автор |
Джeмa (непознат
) |
|
| Публикувано | 30.01.01 22:57 |
|
|
|
Американките да помагат. :)))
ПОЗНАВАМ ЕДНА ЖЕНА, КОЯТО НЕ МОГА ДА ИМАМ
От Лиза И.
Познавам една жена, която не мога да имам.
А сякаш вече сме се срещали. Вече сме споделяли съдбите си.
Но заразказвам ли й детски спомен,
смущава ме с нетрепващо лице.
Не беше ли тя с мен в онзи зноен ден при потока,
когато съседските деца ме повикаха на забранената люлка –
плоча, люшкаща се на завързано въже?
Гласът, който шепнеше в ухото ми “Скочи де, щом не те е страх”
и смесваше се с тътена в стомаха ми и със сладкото ухание на слюнката й,
нима не беше нейният?
В очите й долавям онзи съзаклятнически кикот;
ръката й се сплита лесно с моята.
И пак тъй лесно идва болката, щом погледът й плъзне се
над хората в еспресо бара
в търсене на нещо отвъд моя унесен взор.
Помня как другите ми отнемаха моето момиче,
чрез нея ме измъчваха, отвеждайки я с ятото си.
За тях не беше нищо. Насищаха й се, обсипваха я с разни имена
и с речни камъчета, наместо мен.
А аз я слагах да седне между ямичките на коленете ми,
разплитах мокрите вейки от косите й,
и галех задъханите й рамене.
Кратките мигове, когато допускаше докосването ми
са единственото извинение, което някога съм получавала.
Следя възглавничките на пръстите си и всяко кътче,
където срещат сиянието на затоплената й от слънцето кожа.
Копнея да спусна дланите си по лицето на тази жена,
да погаля събралата се под очите й мъка.
Не мога да повярвам, че тя не знае.
Все тъй дивя се, че моята любов не среща обич…
| |
| |
| 
|
|
